Ектодерма

Ектодерма

ЦЕРЕБРАЛЕН КОРТЕКС

Има кръстосване от мозъка към органа

Конфликт:

Териториални конфликти.
Конфликти, свързани с раздяла.
АФ – епителни улцери.

ЛФ – възстановяване на улцерите с или без участие на вируси (ако изобщо съществуват).
Във всяка една от двете хемисфери ние разграничаваме фронтална, окципитална, краниална, базална, латерална и интрахемисферична кортикална област.

Т.нар. „териториални зони” (дясна и лява) имат специално значение.

Ектодерма

1.     Щитовидни канали.

3.     Мускулатура ларингс + двигателен център за речта.
5.     Ларингс  –  плоско-епителна мукоза.

7.     Плоският епител на маточна шийка и канал, на семенната торбичка и на интимата на коронарната вена + центъра за тахикардия.

9.     Ректална плоско-епителна мукоза.

11.   Дясна част на плоско-епителната мукоза на пикочен мехур + бъбречно легенче + уретер (десен).

13.   Зрителен кортекс, лява ретина.

15.   Ляво стъкловидно тяло.
17.   Зъбен емайл.

19.   Алфа-островни клетки (глюкагон).
21.   Център за набраздената част на левия миокард. При конфликт – левостранна некроза на миокарда; епилептоидна криза – ляв миокарден инфаркт = епилептичен сърдечен пристъп.
23.   Двигателна област за десен крак и стъпало.
25.   Сензорна област за десен крак и стъпало.
27.   Постсензорна област (периост, за конфликт брутална раздяла, за чувствителността на периостта, за десен крак и стъпало).
29.   Десен тестис, десен яйчник – има кръстосване от мозъка към органа. Ляв бъбречен паренхим (гломерули) (2 см каудално) – няма кръстосване от мозъка към органа.

2. Фарингеални тръби.

4. Бронхиална мускулатура.

6. Бронхиална плоско-епителна мукоза.

8.     Плоско-епителната интима на коронарната    артерия + центъра за брадикардия.
10. Плоският епител на стомаха, жлъчните канали и панкреатичните канали.

12. Лява част на плоско-епителната мукоза на пикочен мехур + бъбречно легенче + уретер (ляв).

14. Зрителен кортекс, дясна ретина.

 16.   Дясно стъкловидно тяло.

18. Зъбен емайл.

20.   Бета-островни клетки (инсулин).
22.   Център за набраздената част на десния миокард. При конфликт – десностранна некроза на миокарда; епилептоидна криза – десен миокарден инфаркт = епилептичен сърдечен пристъп.
24.   Двигателна област за ляв крак и стъпало.
26.   Сензорна област за ляв крак и стъпало.
28.   Постсензорна област (периост, за конфликт брутална раздяла, за сензитивността на периостта, за ляв крак и стъпало).
30.   Ляв тестис, ляв яйчник – има кръстосване от мозъка към органа. Десен бъбречен паренхим (гломерули) (2 см каудално) – няма кръстосване от мозъка към органа.

Латералност

Сексуалността, както и разликата между мъжко и женско (кортикално и хормонално/яйчници и тестиси) има определяща роля в церебралния кортекс. Следователно СБС програмите, свързани с кортикален териториален конфликт са всъщност една изключителна система, която обаче следва строги правила. Тези изключителни правила са валидни и за „захарните биологични програми”, биологичните програми за фронтален страх и биологичните програми, свързани с безсилие. Отне ми много години изследване, за да открия тези взаимовръзки и най-вече връзките на левичарството и на деснячеството. Въпреки че кортикалните териториални конфликтни области са част от сензорния кортекс, съответните СБС програми са свързани с хормоналния статус на отделния индивид. При промяна на хормоналния статус, конфликтите могат да „прескочат” в другата мозъчна хемисфера. Затова местоположението на „удара” се определя от латералността на индивида и от моментния хормонален статус, вместо от връзката майка/дете или партньор, както е при останалите СБС програми на сензорния кортекс. Например: ако жена левичарка преживее конфликт, свързан с идентичността, той ще повлияе в дясната (темпорална) страна на церебралния кортекс. На ниво орган тя ще развие стомашна или жлъчна улцера (язва). Ако преживее нов конфликт, свързан с идентичността, тя няма вече да е в състояние да отговори със същата мозъчна хемисфера и затова вторият конфликт ще засегне лявата (темпорална) страна. На ниво орган тя ще развие улцера на ректума, която ще се превърне в хемороиди по време на лечебната фаза. Докато са активни и двата конфликта (кортикално ляво и дясно) лицето ще се намира в „шизофренична констелация”. Въпросът как точно е бил преживян конфликтът (дали по мъжки или женски модел) и къде той повлиява в мозъка, не се определя само от моментния хормонален статус (менопауза, бременност, противозачатъчни хапчета, некроза на яйчниците и др.), но също и от латералността. Когато се променят състоянията (хормонален статус, съществуваща конфликтна констелация), съдържанието на конфликта може или да изгуби значимостта си, или може да „прескочи” в срещуположната област на другата мозъчна хемисфера, т.е. една улцера на ректума да стане стомашна.

Хомосексуалност

Накратко за хомосексуалността: в една глутница вълци алфа-вълкът е шефа. Останалите мъжки вълци, които са били победени от алфа-вълка, са гейове, включително и групиралите се. Освен такива, които са били победени от шефа („шефски гей”) или от бащата („бащин гей”), има и вълци, които са били победени от алфа-женската или майката („майчин гей” = едипов). Този вид хомосексуална отдаденост или подчинение се различава от обичайната привързаност към животинската или човешката майка. „Гей” в този смисъл означава, че победеният вълк няма да търси отмъщение при първа възможност, а точно обратното – той ще бъде дълбоко отдаден на „алфа” (мъжки или женски) до края на живота си. Същото се отнася и за хората, както е при едиповия (=”майчин гей”). Това е биологичната тайна при функционирането на вълчата глутница и при разширеното човешко семейство.

Ако намаляването на тестостерона или пълният му дефицит са причинени от активен конфликт на загуба (без териториални конфликти), тогава говорим за асексуалност. Ако обаче, намаляването на тестостерона се дължи на активен териториален конфликт, то това е хомосексуалност.

„Сърдечни инфаркти” на коронарната артерия и коронарната вена

Епилептичните/епилептоидни кризи на улцерите на коронарната артерия и на коронарната вена, включително и на мускулатурата им, традиционната медицина нарича „сърдечни инфаркти”. Но терминът не е напълно коректен. Кризата настъпва с болка в сърцето по време на активната фаза (= angina pectoris), както е при епилептоидната криза (за плоския епител на интимата) и при епилептичната криза (изключение за набраздената мускулатура на коронарната артерия). Абстрахирайки се от това, по време на този тип „сърдечен инфаркт” не се случва кой знае какво със самото сърце, с изключение на безобидните оклузии (запушване) по коронарните артерии или техните разклонения, дължащи се на отока в лечебната и възстановителна фаза.

Истинската причина за фатален сърдечен инфаркт е усложнението в мозъчния център за сърдечен ритъм. Смърт настъпва или в резултат на аритмия или сърдечен арест, започнал в десния мозъчен център за сърдечен ритъм, отговарящ за бавния сърдечен ритъм и за коронарните артерии, или поради артериална фибрилация, започнала в левия мозъчен център за сърдечен ритъм, отговарящ за бързия сърдечен ритъм и за коронарните вени. И двете се случват по време на епилептоидната/епилептична криза. В коронарните вени съществува и допълнително събитие, петно, формирало се по време на лечебната фаза, което се освобождава и се избутва към белодробните артерии (които носят венозна кръв), причинявайки белодробна емболия. При една фатална белодробна емболия смъртта настъпва първо в мозъка („мозъчна смърт”)! Ето защо патолозите на практика никога не откриват причината за този тип сърдечна атака. Поради тези слабости традиционната медицина излиза с недоказани теории за връзката с т.нар. миокард.

Инфарктът на миокарда е само епилептичната криза на набраздената мускулатура на лявата или дясната сърдечна камера. Следователно, инфарктът винаги е предшестван от по-голяма или по-малка мускулна некроза, съчетана с частична парализа на сърдечния мускул по време на активната фаза. Освен това, миокардът няма нищо общо с мъжките териториални конфликти или с женския сексуален конфликт, а по-скоро е конфликт да се чувстваш напълно смазан (поразен, объркан, съкрушен,…) във връзка с майка/дете или партньор. По отношение на миокарда това трябва да се има предвид, защото при развитието на сърцето по време на еволюцията сърдечният мускул (ляв и десен) се е инервирал от същата страна в мозъка (от мозъка до органа няма кръстосване). Това се отнася и за инервацията от моторния кортекс, както и за трофиката (=храненето) на мускулната тъкан, управлявано от церебралната медула.

Заболяване

Орган
Съдържание на биологичния конфликт
ОХ в мозъка
Активна фаза = Симпатикотония

Улцери
Фаза на решен конфликт =

Лечебна фаза =

Ваготония

Улцери на плоско-епителната тръба на фаринкса

Фронтален страх: страх от опасност, която се движи право срещу нас и която не можем да избегнем (например страх, че диагнозата ще бъде рак).

ОХ фронтално, дясно/ляво.

Улцери във фаринкса; лека болка в областта на врата.

Подуване на мукозата около улцерираните места във вътрешността на фаринкса. В резултат на това се образуват кисти, пълни със серозна течност. В медиастинума такива кисти могат да стигнат до диафрагмата. Традиционната медицина ги открива само по време на лечебната фаза и ги нарича „центрокистозен-центробластичен не-Ходжкинов лимфом ”. По време на курса на лечебния процес подуването на кистите бавно спада.

Внимание: възможни усложнения при „синдром”! Екзистенциалният конфликт трябва да се разреши!

Улцери на плоско-епителната бронхиална мукоза

Конфликт на страх в територията (опонентът нсе още не е нахлул в територията, но заплашва да го направи).

ОХ фронтално-латерално, дясно.

Улцери на интрабронхиалната плоско-епителна мукоза, което обикновено не се забелязва.

Бронхиалната мукоза около улцерите се подува, което предизвиква периферна   ателектаза . Тази ателектаза често погрешно се определя като бронхиален „тумор”. Симптоми: непрестанна кашлица, която може да продължи месеци. В края на ЛФ снабдяването с въздух се нормализира.
Ако конфликтът „страх в територията” има и двигателен компонент (включвайки бронхиалната мускулатура), по време на епилептичната криза ще се случи епилептичен пристъп = тонично-клонични конвулсии на бронхиалната мускулатура ( спастичен бронхит ). Епилептоидната криза на бронхиалната мукоза показва хипоестезия с хиперестезия (постоянни позиви за кашляне) преди и след кризата. ЛФ на бронхиалната мукоза се нарича пневмония ; епилептоидната криза се нарича белодробен лизис . В повечето случаи конфликтът на страх в територията има едновременно двигателен и сензитивен компонент. Всъщност комбинираните двигателна епилептична + сензорна епилептоидна криза правят по-лесно изхвърлянето на мукуса от бронхите по време на лечебния процес (=лизис).

Съществуват още два вида аугментация на клонично-двигателната криза на бронхиалната мускулатура:

1.      При конфликтна активност в срещуположната мозъчна хемисфера (в лявата териториална конфликтна област), по време на епилептичния пристъп   на бронхиалната мускулатура има двойна симпатикотония – мозъчно дясно по време на епилептичната криза и мозъчно ляво по време на АФ. Тази констелация е наречена бронхиална астма , която се проявява в епи-кризата като епилептичен пристъп с експираторно хриптене. Астмата е в по-голямата си част комбинация от епилептоидна (сензорна) криза (ОХ за бронхиалната мукоза, дясно, фронтално-темпорално в сензорния кортекс) с абсанс и хипоестезия, както и двигателен   епилептичен пристъп на бронхиалната мускулатура (ОХ за бронхиална мускулатура дясно, фронтално-темпорално, в моторния кортекс) в епилептична криза с тонично-клоничен пристъп и експираторно хриптене (свистене). Ако по същото време има конфликтна активност в лявата мозъчна хемисфера (лявата териториална конфликтна област), то тогава се наблюдава за кратко епилептоидна и епилептична криза – „специална констелация” (епилептична активност дясно мозъчно и в същото време нормална конфликтна активност в срещуположната мозъчна хемисфера).

2.      Ако епилептичният пристъп на бронхиалната мускулатура (мозъчно дясно) и епилептичният пристъп на ларингеалната мускулатура (мозъчно ляво) се случат по едно и също време, това се нарича „статус астматикус” (двойна епилептична констелация) с удължено издишване и свистене (= бронхиална астма) и удължено задъхано вдишване (= ларингеална астма).

Тъй като конфликтът страх в територията   често има и двигателен и сензорен компонент, ние очакваме едновременно с епилептичния пристъп и белодробен лизис. Но това се случва само при спастичен бронхит и никога при бронхиалната астма. Явно биологичното значение на бронхиалната астма и „предимството” на кратката констелация е да се позволи на мукуса от бронхите да бъде изхвърлен с голяма сила, докато свистенето остава сухо.

В миналото не само възрастните, но и децата бяха по-малко констелирани в сравнение с днес. Често виждахме пневмония заедно със спастичен бронхит и тежък лизис. Днес много деца и възрастни изпадат в констелация. В резултат на това вече рядко виждаме остър белодробен лизис и по-често бронхиална и ларингеална астма. Поради факта, че бронхиалната астма представлява лечебна фаза на десен церебрален конфликт, констелацията свършва с решаването на конфликта и отново свършва с епилептичната криза. Само с два конфликта мъжът левичар или жената деснячка могат да получат бронхиална астма (при ларингеалната астма е обратното), защото при констелация (конфликтна активност във всяка мозъчна хемисфера) вторият конфликт винаги се решава първи. Естествено, когато една жена взима контрацептиви или е в менопауза, всичко протича по различен начин. – Не съм в констелация. Затова по време на СБС на конфликт страх в територията имам обичайният белодробен лизис и спастичен бронхит.

Улцери на плоско-епителната ларингеална мукоза

„Страх-ужас” конфликт, например дължащ се на напълно неочаквана опасност = женска реакция. Мъжът незабавно би реагирал с активна защита, т.е с атака. Конфликт „не съм в състояние да говоря” („Останах без думи”).

ОХ фронтално-латерално, ляво.

Улцери в областта на ларингса и/или на гласните струни, което рядко се забелязва по време на АФ. Гласът може да се промени, обикновено без наличие на болка. Хипоестезия. Трудности при образуването на думи, например при т.нар. апоплектичен инсулт с частична моторна парализа на ларингеалната мускулатура.

Клетъчна пролиферация и възстановяване на уцерите; подуване, хиперестезия, пруритус и възможна болка в ларингеалната мукоза; без промяна в гласа.

Заболяването се диагностицира по време на ЛФ. Полипите по гласните струни са плоско-епителни израстъци.

Ларингеална астма = кратка двигателна епилептична (епилептоидна) шизофренична констелация:

1.      1. Епилептична криза мозъчно ляво.

2.      2. СБС в АФ мозъчно дясно (териториална конфликтна зона).

Страх-ужас + една СБС в АФ в дясната териториална конфликтна зона.

За астма:

1.ОХ мозъчно ляво.

2.ОХ мозъчно дясно, в териториална конфликтна зона.

Некроза на ларингеалната мускулатура + вероятни улцери на мукозата.

Моторна и вероятна сензорна парализа на мускулатурата и на мукозата.

Кратка шизофренична констелация само за времето на двигателната епилептична криза на ларингеалната мускулатура (вероятно е и едновременна сензорна епилептоидна криза на мукозата с абсанс, пруритус, оток, зачервяване и болка). По същото време има продължаваща конфликтна активност в дясната мозъчна териториална конфликтна зона. Астмата е в основни линии един специален „синдром” със СБС в ЛФ и епилептична криза.

А) Улцери на коронарната артерия с остра Angina pectoris.

АФ – болка и улцери.

ЛФ – подуване, кървене, вдървеност (белези за лечение).

Епилептоидна криза – остра болка, възможен абсанс + епилептичен пристъп на мускулите на коронарните артерии. Тази комбинация е причина за: крампоподобна тонична болка = коронарен сърдечен пристъп (виж ЛФ).

1 . Мъж десняк – териториален конфликт; загуба на цялата територия или на част от съдържанието ѝ, т.е. партньор/съпруга излизат, напускат територията.

  2. Жена левичарка – сексуален конфликт; биологичен конфликт на сексуална фрустрация – „не съм способна” или „не съм била способна да се съвокуплявам”; обикновено съпроводено с депресия (без хормонален „застой”).

  3. При шизофренична констелация – за мъже левичари и жени деснячки.

4. При специален хормонален статус – териториален конфликт на мъжествена жена деснячка, която взима противозачатъчни или е в менопауза (т.нар. дегенеративна депресия ), или хирургична кастрация, или мъжественост. При феминизиран мъж десняк с хормонален „застой” – териториален конфликт с депресия (конфликт на примирение).

ОХ пери-инсуларно, дясно

Улцерации на коронарните артерии, придружени от остра Angina Pectoris :

При мъже – десняци и левичари в шизофренична констелация.

При жени:

1). Левичарки с депресия след първия конфликт без констелация; с констелация само ако десния мозъчен конфликт е силно активен.

2). Деснячки, приемащи противозачатъчни или жени в менопауза или жени в шизофренична констелация с акцент вдясно.

Изключение: хормонален „застой” (депресивни психози). Конфликтът е полувисящ и в двете страни (=констелация), но акцентирано върху дясната страна и следователно наличие на депресия .

Подуване на плоско-епителната интима на коронарните артерии в областта на улцерите, без болка – болка има само по време на симпатикотоничната епилептоидна криза (с абсанс). В зависимост от продължителността на активната фаза, епилептичната криза се случва в рамките на 2 до 6 седмици след решението на конфликта. По време на лечебния процес подуването (отока) може временно да запуши коронарните артерии, което не е от голямо значение, тъй като това не причинява болка или проблеми с движението на кръвта, както погрешно се предполага от традиционната медицина.

Епилептоидна криза с абсанс – типичната брадикардична аритмия е възможно да причини предсърдно спиране и смърт (погрешно нарично „ инфаркт ”) с тежка (епилептоидно-симпатикотонична) болка по време на епи-кризата. Това по никакъв начин не е свързано с т.нар. инфаркт на миокарда на набраздената мускулатура на сърцето, който се определя от латералността и е свързан освен това с майка/дете или партньорски конфликт.

Единствената реална опасност при тази сърдечна криза е епилептоидната криза на коронарните артерии, започваща в мозъчния център за сърдечен ритъм, който контролира бавния пулс (= брадикардия) в инсулата на десния кортекс. Поради болката (и често пъти фаталния край) ние наричаме това състояние „сърдечен инфаркт”.
Тъй като често пъти е засегната и набраздената мускулатура на коронарните артерии, ние неправилно предполагахме, че тази епилептична криза (сърдечна атака) е причината за инфаркта на миокарда, а всъщност това е нещо, което се случва в коронарните артерии. Набраздената мускулатура, която често се засяга, има епилептична криза (сърдечна атака) – тонична, клонична или тонично-клонична. Ние разглеждахме абсанса, който се случва по време на предсърдното спиране като особено драматичен и погрешно предполагахме, че човекът е мъртъв. В много случаи това не беше така; пациентът само изглеждаше мъртъв! Например, при 3-4 сърдечни тона на минута и дори много слабо дишане (което лекарите не забелязват), човек може да остане жив доста дълго време, поне докато често продължителния абсанс и мозъчното забавяне на предсърдния ритъм приключат. В този случай ЕЕГ дава доказателство.

Терапия . След като открих Петия биологичен закон, терапевтичният ми подход се промени напълно. Ако си имаме работа с „изглеждащ мъртъв” човек, ние се изкушавахме да го събудим незабавно (чрез използването на всякакви интензивни медицински средства) и прекъсвахме епилептоидния шок. Но да се прекъсват тези естествени регулаторни процеси, които се практикуват от милиони години, особено от гледна точка на нищожния успех на традиционната медицина в тази област, е толкова опасно, колкото ако се изчака, докато шокът естествено свърши. Епи-кризата има биологична цел! Разбира се при един остър случай ние не знаем колко е бил активен конфликтът и дали пациентът изобщо ще се събуди, ако просто само „чакаме”. В този момент ние прилагаме необходимите диагностични способи. Прилагането на кортизон не оправда очакванията ни. Но знаем, че с началото на постепилептоидната повторна ваготония, спирането на сърцето спонтанно ще се освободи и сърдечният ритъм ще се нормализира.

Б) Улцери на семенната торбичка

„Не съм способен да освободя достатъчно семенна течност”.

Като по-горе.

Улцера в мукозата на семенната торбичка, често пъти с едновременни улцери на коронарните артерии.

Подуване на мукозата в мястото, където са били улцерите (обикновено остава незабелязано).

А) Улцери на коронарните вени

При жените улцерите на коронарните вени се случват едновременно с улцерите на мукозата на маточната шийка и канала.

Мъжете (левичари) развиват само улцери на коронарната вена.

1. За жена деснячка – сексуален конфликт; биологичен конфликт на сексуална фрустрация (неудовлетвореност) „не съм в състояние или не съм била в състояние за чифтосване”.

  2. За мъж левичар – териториален конфликт; загуба на цялата територия или на част от нея, например партньор/съпруга си отива.

3. При шизофренична констелация – мъже десняци или жени левичарки.

  4. При специален хормонален статус – жена левичарка : териториален конфликт (жена в менопауза реагира като мъж). Феминизиран мъж десняк (с хормонален дисбаланс): конфликт „не съм в състояние да се чифтосвам”.

ОХ в центъра за тахикардия, ляво, пери-инсуларно.

Улцери на коронарната вена със средна ангина пекторис

при жени (деснячки и левичарки в шизофренична констелация) и

при мъже: 1) левичар с мания след първи конфликт, без констелация; с констелация, само когато конфликтът в дясната мозъчна хемисфера е активен, с акцент на левия мозъчен конфликт;

2) десняк в шизофренична констелация;

3) десняк, възрастен, феминизиран или с хормонален дисбаланс; специален случай: хормонален „блокаж” с акцент на лявото мозъчно ОХ.

Специални характеристики : чувствителността на плоско-епителната мукоза на коронарните вени е подобна на тази при коронарната артерия, затова се наблюдава хиперестезия и болка по време на АФ и намалена чувствителност по време на ЛФ.

По време на ЛФ ние разграничаваме:

  1. Психологично ниво – потиснатост, уплаха.

2. Мозъчно ниво (най-важното) – след 3-6 седмици, в зависимост от продължителността на АФ, се случва епилептоидната криза, която включва:

·   Абсанс (който е типичен за управляваните от сензорния кортекс органи),

·     Тахикардия и тахикардиална аритмия, понякога придружена с предсърдно туптене, което може да бъде, но е и задължително, фатално!

3. Ниво орган – белодробна емболия , причинена от плоско-епителните лечебни корички, които се откъсват по време на епилептоидната криза, особено ако са причинени от едновременна епилептична криза (= епилептичен пристъп на набраздената мускулатура на коронарните вени), централизация на цялата периферна васкуларна система, както е при епилептичната и епилептоидната криза. По време на епи-кризата тоничните, клоничните или тонично-клоничните контракции избутват плаките (тромби = емболи) към белодробната циркулация и резултатът е задух, чувство за деструкция и болка.

В мукозата на маточната шийка и канала се осъществява замяна на улцерите с кървене (типичен лечебен симптом) и едематозно подуване на цервикалната мукоза.

Терапия: възможно е прилагането на кортизон в края на епилептоидната криза; антикоагуланти също, но с доста отрицателни последици:

1. предпазват улцерите от лечение и допринасят за повече пристъпи на белодробна емболия.

2. в маточната шийка те предотвратяват кървенето, което може да бъде фатално.

Б) Улцери на мукозата на маточната шийка и канал

Същият, както по-горе.

ОХ пери-инсуларно ляво.

Улцери на шийката или на канала, без наличие на болка, но с незабавна аменорея и фригидност (загубване на способността за вагинален оргазъм).

Улцери на маточната шийка и канала има при:

а) деснячки;

б) деснячки, вземащи противозачатъчни или такива в менопауза с констелация;

в) левичарки в констелация, приемащи противозачатъчни или намиращи се в менопауза.

Кървене от шийката или от улцерите на канала (добър знак!). Възобновяване на овулацията и менструацията. След ЛФ карциномът на маточната шийка или канала не пречи на забременяването.

Улцери на вагиналната мукоза

„Не съм способна или не ми е позволено да се съвокуплявам”.

ОХ темпорално, ляво.

Улцери във вагината, без наличие на болка, тъй като по време на АФ плоско-епителната мукоза е в хипоестезия. Вагинизъм и спазъм на набраздената и следователно не парализирана вагинална мускулатура, имат психологически произход, тъй като жената се чувства като мъж:

1)    лек сексуален конфликт за деснячка;

2)    втори сексуален конфликт за левичарка (шизофренична констелация);

3)    териториален конфликт за левичарка, която е в менопауза или приема противозачатъчни (териториалният конфликт може да има сексуално съдържание).

Лечение на вагиналните улцери; хиперестезия, болка, кървене, пруритус (сърбеж).

Улцери на стомашната мукоза в малката извивка, пилора и булбус дуодени.

Гняв в територията ;

конфликт, засягащ границите на територията, например ядове със съседа; или

конфликт, засягащ съдържанието на територията (собствеността), например невярна жена.

ОХ темпорално, дясно.

Язва на стомаха или на дванадесетопръстника; болка и дори остра болка. Областта, в която се образуват язвите (улцерите) е много чувствителна и е свързана със сензорния кортекс. Затова се наблюдава остра болка, стомашни колики от всякакъв характер, както и спазми (ако е включена и набраздената мускулатура; с изключение на малката извивка и пилора, стомахът се състои от гладка мускулатура).

Кървяща стомашна язва или на дванадесетопръстника (хематемеза и черни изпражнения).   Въпреки, че тези симптоми са добър знак, ние сме свикнали да гледаме отрицателно на тях. По време на ЛФ няма болка или колики, с изключение на случайно повръщане. Трябва да се внимава при „синдром”!

Епилептоидна криза – остра болка + кървене + абсанс; при едновременно епилептично контрахиране на набраздената стомашна мускулатура: болезнена стомашна епилепсия = стомашни колики + стомашно кървене + абсанс.

Улцери на ректалната мукоза

Женски конфликт на идентичност; не знам къде ми е мястото или къде да отида; не знам какво решение да взема (конфликт, свързан с решение).

ОХ темпорално, ляво.

Ректални улцери, които са безболезнени и не кървят, тъй като по време на АФ плоско-епителната мукоза е в хипоестезия. Улцерите се срещат:

   1) При жени:

        а) деснячки;

        б) левичарки в констелация или в менопауза.

    2) При мъже:

    а) левичари;

        б) десняци в констелация.

Лечение на ректалните улцери, което е съпроводено с болезнено подуване. Внимание : при „синдром” ректалната мукоза може да се подуе двойно или тройно (същото се случва и в мозъка). Други симптоми: кървене, пруритус и болка (хиперестезия). Обикновено лечебните симптоми се наричат „ хемороиди ”. Със „синдром” тези симптоми могат да причинят сериозни усложнения по време на дефекация. Силното подуване на ректалната мукоза, която екскретира слабо количество кръв, се диагностицира от медицината като „хемороидно кървене”. Днес често пъти погрешно се определя като карцином на ректума и ненужно се екстирпира и „лекува” чрез хирургия. Ако се приложи само симптоматична терапия за редуциране на отоците, ректалните улцери биха се излекували сами, при условие, че няма рецидиви. Ако лечебният процес включва и набраздената мускулатура на ректума, по време на епилептичната криза (= епилептичен пристъп) се явяват ректални спазми (т.нар. тенезъм , болезнени напъни).

Когато има ОХ в релето за ректална мукоза и още едно ОХ в релето за бронхиална мукоза, се наблюдава митоманна и мито-депресивна констелация (виж Констелации). Редът на конфликтите не е от значение. Правилото на везната определя коя СБС е по-силна. Пациентите митомани говорят много бързо, произнасят монолози, пишат книги и могат да разказват истории във всеки един момент. Ако се реши един от конфликтите или се промени позицията на везната, потокът от думи спира незабавно. Пациентът вече няма идеи.

А) Улцери на интрахепатиалните и екстрахепатиалните плоско-епителни канали на черния дроб и улцера на жлъчния мехур

Гняв в територията; границите на съседните територии са нарушени; спорове за пари.

ОХ темпорално, дясно.

Улцери в интрахепатиалните и екстрахепатиалните жлъчни канали и в жлъчния мехур; умерена болка.

Хепатит . Т.нар. хепатит се развива неизменно, когато има хепатит-А и хепатит-В вируси (ако вирусите въобще съществуват, защото това е много съмнително). Поради подуването на мукозата по време на лечебния процес на улцерите, се наблюдава временно запушване на жлъчните канали (иктер = жълтеница ) и обструкция на жлъчния поток, или в повечето интрахепатиални (или екстрахепатиални)
жлъчни канали ( иктеричен хепатит ), или е ограничено до по-малките области ( аниктеричен хепатит ). Вирусите (ако съществуват) биха могли да оптимизират лечебния процес.

Епилептоидната криза обикновено се нарича „чернодробна кома” . При стомашната улцера най-опасното усложнение е кървенето по време на епилептоидната криза, а при хепатита това е чернодробната кома. Много е важно да се разбере, че всяка хепатитна епи-криза: 1). Идва с абсанс (това е нормално!); 2). Поврежда алфа-островните клетки, което причинява хипогликемия. Един иктеричен пациент с абсанс и с параметри на кръвната захар, близки до нулата (което ние никога не осъзнаваме) се определяше като предфатално. Това беше „чернодробната кома” (опасна хипогликемия). Хепатитната епилептоидна криза обикновено се случва, когато чернодробните параметри започнат да падат (особено Gamma-GT, алкалин фосфатаза и евентуално билирубин с иктер).   Чернодробната кома всъщност е мозъчна кома с абсанс и остра хипогликемия.

Терапия: продължително прилагане на глюкоза орално или евентуално през стомашна тръба при абсанс. Когато се налага интравенозна инфузия, трябва да се внимава със „синдром”, тъй като това може да причини силно подуване на черния дроб ( хепатомегалия ), придружено от болка, дължаща се на разтягането на чернодробната обвивка и поради хепатомегалията чернодробните параметри (особено Gamma-GT) нарастват значително, което се случва само при „синдром”.

Чернодробна цироза – равнозначна е на бронхиалната „ателектаза” и цирозата на млечните канали; има два типа чернодробна цироза:

1). При продължителна АФ (няколко години) интрахепатиалните жлъчни канали зарастват с белег и стават непроходими, т.е. запушени.

2). При повторни рецидиви на териториалния гняв (или повтарящ се хепатит) каналите се запушват с постепенно изграждане на тъканен белег по време на фазата на „висящо лечение”. При „синдром” засиленото подуване на жлъчните канали = уголемен черен дроб ( хепатомегалия ); жълта кожа и жълта склера ( иктер ) и голям мозъчен оток = „ мозъчна кома ”. Наблюдаваме колики или интрахепатиални жлъчни колики, когато е включена набраздената мускулатура на жлъчните канали или жлъчния канал.

Б) Улцери на плоско-епителните канали на панкреаса

Гняв в територията.

ОХ темпорално, дясно.

Улцери в разклоненията на панкреатичните канали и/или в големите панкреатични канали ( дуктус панкреатикус ). Болка!

Подуването   в улцерираните зони може да запуши каналите; увеличена серумна амилаза; псевдо панкреатичен тумор.   Да се внимава при „синдром”. След като премине подуването панкреатичните канали възстановяват функциите си.

Епилептоидна криза – болка + абсанс; болезнени колики, когато се осъществява епилептичен пристъп на набраздената мускулатура на панкреатичните канали.

Улцери на плоско-епителната мукоза на бъбречното легенче

·          За десен бъбрек – „не мога да маркирам границите на територията си”; конфликт на териториално маркиране; също така: „не знам каква позиция да заема”.

·          За ляв бъбрек – „не мога да установя вътрешните граници в рамките на територията” (подобно на конфликт с идентичността), например не знам каква позициа да заема.

ОХ темпорално-окципитално, дясно/ляво.

Улцери в лявото/дясното бъбречно легенче или в чашките, без наличие на болка!

Подуване, болка (хиперестезия); мускулни спазми и бъбречни колики , когато е включена и мускулатурата. По време на епи-кризата – епилептичен пристъп; бъбречен пясък или камъни се избутват от чашките към легенчето, откъдето през уретрата преминават в пикочния мехур. Този процес се нарича бъбречна криза . Бъбречната криза е в основни линии една епилептична мускулна криза, която се случва в мускулатурата на бъбречното легенче и на чашките. Калциево-оксалатните камъни са последица от туберкулоза на бъбречните събирателни канали.

Улцери на мукозата на уретера

·          За ляв уретер – „ не мога да маркирам границите на територията си”; конфликт на териториално маркиране.

·          За десен уретер – „не мога да установя вътрешните граници в рамките на територията ми” (подобно на конфликт с идентичността).

ОХ темпорално-окципитално, дясно/ляво.

Улцери в левия или десен уретер, без наличие на болка.

Болезнено подуване на мукозата в улцерираните места. Това подуване може да запуши уретера; спазми и колики в епи-кризата, ако е включена и мускулатурата на уретера.

Внимание : при „синдром” симптомите могат да бъдат остри. Епилептоидна криза = абсанс.

Улцери на мукозата на пикочен мехур

За лява страна:

конфликт на териториално маркиране; „не съм способен да маркирам границите на територията си”; например „къде мога да сложа оградата си?”

За дясна страна:

„не съм в състояние да установя границите на вътрешната територия”, „не мога да определя нечия позиция”.

ОХ темпорално-окципитално в постсензорния кортекс, дясно/ляво.

Улцери в плоско-епителната мукоза на пикочния мехур; без болка; без кървене.

Болезнено подуване на мукозата в засегнатите зони; хиперестезия, болка, кървене от улцерите; възможен абсанс по време на епилептоидната криза! Внимание: значително подуване при „синдром”.

Ако е засегната мускулатурата на пикочния мехур се случват спазми по време на епилептичната криза = епилепсия на мускулатурата на пикочния мехур с тонично-клонични спазми = тенезъм на пикочния мехур (болезнени напъни).

Улцери на мукозата на уретрата

·          Лява страна – конфликт на териториално маркиране ; „не съм способен да маркирам границите на територията си”;

·          Дясна страна – конфликт „не съм в състояние да установя вътрешните граници в рамките на територията си” (подобен на конфликт с идентичността).

ОХ темпорално-окципитално, дясно/ляво.

Улцери в мукозата на уретрата; без болка. Хипосензитивност.

Задържане на урина, когато е запушена уретрата, поради подуване; кървене, хиперсензитивност; евентуална болка; потенциален абсанс по време на епилептоидната криза!

Терапия : катетер на пикочния мехур до приключване на ЛФ.

А) Епителни улцери на епидермиса

Конфликти, свързани с раздяла; загуба на физически контакт; загуба на контакт с майка, семейство, приятели.

Този конфликт е от голямо значение, тъй като в природата загубата на контакт със семейството/стадото често причинява смърт.

ОХ в

сензорния и постсензорния кортекс, от интерхемисфе-рично към базално-латерално, дясно/ляво.

Образуване на кожни улцери (ранички), които не могат да се видят с просто око. Кожата е грапава, студена и бледа, поради недостатъчното кръвоснабдяване. Рязко е намалена чувствителността на кожата и е възможно да изчезне напълно. Пациентът усеща малко или почти нищо ( невродермит с бледа и лющеща се кожа). Нещо повече: нарушена е краткотрайната памет (животинската майка например, не може да разпознае отново потомството си).

Възстановяване на тъканта. Кожата се подува и става червена, гореща и сърбяща (пруритус); възможно е и да е болезнена. Това състояние се нарича екзантема , дерматит , уртикария , невродермит или екзема . Кожата изглежда „болна”, (но всъщност се лекува). Ето защо дерматолозите диагностицират повечето кожни заболявания (на епидермиса) след решението на конфликта, тъй като не знаят за ГНМ. Всъщност улцерите се появяват преди това. В ЛФ се осъществява голямото лечение. Ако АФ е продължила дълго време, ЛФ също ще продължи дълго. Могат да се случат и рецидиви (незабелязани), които естествено да удължат лечебния процес. Тук се отнася и лицевата невралгия на тригеминуса . Внимание : при „синдром” подуването може да бъде сериозно. Епилептоидна криза = абсанс.

Б) Псориазис

Както по-горе.

Както по-горе.

Псориазисът винаги е индикация за едновременен активен конфликт на раздяла и на решен конфликт на раздяла, който засяга една или няколко кожни ареала. Резултатът е типичното лющене в активната фаза и зачервена повърхност в лечебната фаза.

Алопеция – частична или пълна

Конфликт, свързан с раздяла, отнасящ се до частта от тялото, която вече не е милвана или галена.

·          Първа възможност: пример – дете е свикнало да бъде галено от своята баба. Бабата умира: алопеция ареата на главата.

·          Втора възможност: пример – куче е галено редовно от своя стопанин по главата. Кучето умира: стопанинът пренася раздялата с кучето на собствената си глава: алопеция ареата на главата (плешива глава).

ОХ в сензорния кортекс, парамедиално-краниално, дясно/ляво.

Прогресивна частична или пълна загуба на коса (също и алопеция андрогеника).

Зачервяване и подуване на скалпа. Хиперестезия, болка, сърбеж (пруритус). Смяна на кожата на скалпа; спира опадането на косата и започва израстване. Алопецията приключва.

А) Епителни улцери на клепача и конюктивата на окото

Конфликт, свързан с раздяла: Човек губи от поглед някого по време на сън (когато очите са затворени).

ОХ в сензорния кортекс, 1-во разклонение на тригеминуса, разположен в церебрума латерално-темпорално, дясно/ляво.

Улцери на клепача и на конюктивата; люспи.

Зачервяване, сърбеж, подуване на клепачите ( блефарит ) и/или на конюктивата ( конюктивит ) след като изгубеният се върне.

Б) Улцери на роговицата

Тежък зрителен конфликт на раздяла; да изгубиш някого от поглед.

Улцери на роговицата.

Кератит , съпроводен с подуване, сърбеж и възможно временно потъмняване на роговицата , дължащо се на възпалението (т.нар. трахома – инфекциозно заболяване на конюктивата и роговицата; бел.прев. )

В) Улцери на лещата

Много тежък зрителен конфликт на раздяла; да загубиш някого от поглед.

Улцери, респективно некрози в лещата, които обикновено остават незабелязани.

Потъмняването на лещата е знак за лечение, след като индивидът (човек, животно), който се е изгубил от поглед, се е завърнал. Потъмняването на роговицата = „ сив” катаракт . По време на ЛФ – хиперестезия на лещата.

Витилиго (болест на белите петна)

Брутална или грозна раздяла от обичан човек или от уважавана личност; например: баща Ви е претърпял катастрофа; главата/мозъкът му са напълно смазани.

ОХ в сензорния кортекс, дясно/ляво.

Разширяване на белите петна чрез улцерация от вътрешната страна на

епидермиса.

Възстановяване на клетките, зачервяване и подуване; ремисия на белите петна започва основно от периферията.

Скарлатината е мека лечебна фаза на неопределено витилиго (гладка кожа).

Интрадуктални епителни улцери на млечните канали на гърдата.

За лява гърда:

·          При левичарка –   конфликт на раздяла с патньора;

·          При деснячка –   конфликт на раздяла с майка или дете.

За дясна гърда:

·          При деснячка –   конфликт на раздяла с партньор;

·          При левичарка – конфликт на раздяла с майка или дете.

ОХ в сензорния кортекс, дясно/ляво.

Интрадукталните улцери, които се развиват по време на АФ не се забелязват, поради нечувствителност; т.нар. цирозни улцери на млечните канали, в наши дни – рак! Всъщност това е продължителен улцеративен процес = цироза. Локално хлътване на гърдата или на зърното.

Подуване на плоско-епителната мукоза в млечните канали в улцерираните места, придружено с хиперестезия (хиперчувствителност на кожата), сърбеж (пруритус) и възможна болка. Ако подуването запушва млечния канал, секрецията, образувана по време на лечебния процес, се задържа и предизвиква по-голямо подуване, особено зад зърното = интрадуктален карцином. Подуването може да бъде или за цялата гърда, или за част. Внимание : много усложнения при „синдром”.

Семпла терапия : при козите ярето суче от вимето или козата се дои веднъж или два пъти на ден. В медицината няма техника за „доене” на такава пълна, възпалена гърда. Прилагането на прясно изстискан сок от зелеви листа може да помогне. Към края на ЛФ (без изсмукване) гърдата става малка и твърда, което е напълно безобидно.

Кухини в дентиновия емайл, т. нар. кариес.

„Не ми е позволено да ти отвърна и да те захапя”.

ОХ интерхеми-сферно, фронтално парамедиално дясно/ляво.

Процесът на гниене на емайла (т.нар. кариес ) се случва по време на АФ. Зъбният емайл всъщност е втвърдена (подобна на слонова кост) орална плоско-епителна мукоза.

Зъбният емайл се възстановява бавно, без болка. Възможно е да има чувствителност спрямо топло/студено или сладко/кисело.

Улцери на назалната мукоза

Носов конфликт; конфликт, който е свързан с вътрешността на носа;   „вонящ” конфликт.

Да си вреш носа навсякъде.

ОХ дълбоко базално дясно/ляво.

Улцери в назалната мукоза, които не кървят, но образуват корички, струпеи. Колкото по-дълго продължава конфликтът, толкова по-големи и дълбоки стават улцерите.

Подуване на назалната мукоза; сърбеж; със или без кървене от носа; поради сърбежа, това състояние често се определя като алергичен ринит .

Улцери на оралната мукоза

Конфликт, свързан с устата или езика; например – тест за алкохол – шофьорът трябва да духа (с устата си) в дрегера и губи шофьорската си книжка след като е дал положителна проба.

ОХ медио-фронто-базално, дясно/ляво.

Образуване на малка или голяма плоско-епителна улцера в устата или на езика. Колкото по-дълго продължава конфликтът, толкова по-голяма и дълбока е улцерата; много болезнена.

Силно локално подуване на мукозата на устата; възможно е кървене. В рамките на 3 до 6 седмици улцерираните места показват само малък белег. Няма болка.

Улцери на мукозата на параназалните синуси

Миризлив конфликт: „Това вони!” (също и в преносен смисъл).

ОХ фронтално базално, дясно/ляво.

Улцерите в параназалните синусни области рядко причиняват дискомфорт, защото по време на АФ мукозата няма чувствителност.

Силно подуване на параназалната синусна мукоза в улцерираните места (с или без вируси), придружено от хиперестезия, сърбеж (пруритус), абсанс и освобождаване на серозна течност ( течащ нос ). Внимание : синузит и „синдром”!

Със завършване на ЛФ се излекуват и улцерите. Когато е включена и съединителната тъкан на синусите, се наблюдава пурулентен синузит.

Улцери на мукозата на хранопровода (горните 2/3).

„Не искам да преглътна залъка; искам да изплюя залъка”.

ОХ фронтално париетално базално, дясно/ляво.

Улцери в горната част на хранопровода (горните 2/3-ти) с хиперестезия и болка. Тъй като епитела на хранопровода е много плътен, може да мине известно време преди да се открият дълбоките улцери чрез гастроскопия. По отношение на инервацията, хранопроводът е разделен на дясна и лява страна. Спазми при преглъщане; стеноза, дължаща се на хиперестезията и болката. Набраздената мускулатура на хранопровода често пъти е засегната (некроза).

Често пъти кървене, но без болка. Ако кървенето не е сериозно, няма усложнения. На този етап човек само трябва да изчака да приключи лечебният процес, защото няма какво друго да се случи. Ако конфликтната активност е била продължителна и/или интензивна, подуването може да причини трудности при преглъщане, особено със „синдром”. Това може да бъде облекчено с помощта на стомашна тръба през носа, за около 2-3 месеца, докато спадне отокът. По време на епилептоидната криза – остра болка, често пъти с централни пристъпи на набраздената мускулатура на хранопровода = епилепсия на хранопровода; много болезнени спазми (тонично-клонични). Ако пациентът може да се абстрахира от това, няма да има проблеми.

Улцерация на изходящия канал на слъзната жлеза

„Искам или не искам да бъда виждан”.

ОХ фронтално латерално базално, дясно/ляво.

Болезнено придърпване в каналите на слъзната жлеза. Улцери в изходящите ектодермални канали на лявата или дясна слъзна жлеза.

Подуване на мукозата на слъзните канали. Това може да причини запушване на канала и подуване на цялата жлеза.

Улцери на изходящия канал на паротидната жлеза

„Не съм способен, не искам или не ми е позволено да ям (да близна) нещо”.

ОХ фронтално латерално базално дясно/ляво.

Болезнено придърпване в канала на паротидната жлеза; хиперестезия.

Подуване и зачервяване в улцерираната област. „ Заушка ” – подуване и запушване на канала на паротидната жлеза, което се случва по време на ЛФ. Събиране на секреция и силно подуване.

Улцери на изходящия канал на подезичната слюнчена жлеза

„Не съм способен, не искам или не ми е позволено да ям (да близна) нещо”.

ОХ фронтално латерално базално дясно/ляво.

Болезнено придърпване в канала на жлезата; хиперестезия.

Подуване и зачервяване. Каналът може да се запуши и подуването да се обърка с тумор. Възможно е и кървене.

Улцери на изходящите канали на щитовидната жлеза

Да се чувстваш безсилен: „С вързани ръце съм. Не мога да направя нищо.”, „Чувствам се безпомощен” или „спешно трябва да се направи нещо, но никой не прави нищо!”.

ОХ фронтално ляво.

Улцери в щитовидните канали, които не могат да се видят, но могат да се усетят като придърпване = хиперестезия.

Еутиреоидизъм (нормално функциониране на щитовидната жлеза), също така ретростенални или медиастенални тироидни кисти. Тироидните кисти са еквивалент на не-Ходжкиновите кисти; те се определят като „еутиреоидна струма” или „ гуша ”. Хипоестезия.

СБС БЕЗ УЛЦЕРИ

Смислени функционални нарушения, респективно промени,

без клетъчна загуба или клетъчна аугментация

Заболяване

Орган
Съдържание на биологичния конфликт
ОХ в мозъка
Активна фаза = Симпатикотония

Улцери
Фаза на решен конфликт =

Лечебна фаза =

Ваготония

Таламус, промяна на метаболизма.

Пълно самоизоставяне: „Иска ми се да бях мъртъв”.

ОХ в таламуса в дорзо-базалната област на диенцефалона, дясно/ляво.

Силна нервност, безсъние и промяна на различни хормонални (хипофиза) и кръвни параметри. Голяма промяна на вегетативната нервна система. Маниакално безпокойство.

Кръвните и хормонални параметри, както и вегетативната нервна система се нормализират. Внимание при „синдром” – има риск от компресия на акведукта на диенцефалона с образуване на хидроцефалус интернус , дължащ се на подуването на едната или и на двете половини на таламуса по време на ЛФ.

Диабет

Конфликт, свързан със съпротива; съпротивление и отбрана срещу някого или нещо специфично.

ОХ фронтално в диенцефалона, дясно.

Функционално нарушение на бета-островните клетки на панкреаса, което предизвиква увеличаване на кръвната захар (високо ниво на глюкозата), дължащо се на естественото понижение на инсулина (инсулинов дефицит); нарастваща хипергликемия (висока кръвна захар).

Постепенно намаляване на кръвната захар. Внимание : епилептоидната криза може да предизвика краткотрайна хипергликемия, последвана от компенсаторна хипогликемия (ниска кръвна захар). Едновремен конфликт на алфа-островните клетки (страх и отвращение) и конфликт на бета-островните клетки (съпротивление) може да отключи „дерайлиране” и така = хипер- или хипогликемия (ако са засегнати алфа- и бета-островните клетки), в зависимост от това на кой конфликт пада акцентът (т.нар. „ диабет тип 2 ”).

Хипогликемия

Страх и отвращение във връзка с някого или нещо определено.

ОХ фронтално в диенцефалона, ляво.

Функционално нарушение на алфа-островните клетки на панкреаса; нарастваща хипогликемия (глюкагонова недостатъчност); „Ходя по облаците!”

Булимия – специална шизофренична констелация, включваща стомаха в десния кортекс = хипогликемия със стомашна язва.

Постепенно увеличаване на кръвната захар. Внимание : епилептоидната криза може да причини отново кратковременна хипогликемия, последвана от дълго и интензивно увеличаване на кръвната глюкоза.

Моторна парализа,   моторна МС или латерална склероза, мускулна дистрофия.

Мускулите се снабдяват от два инервационни центъра:

1). Кортикалния център, който контролира движението; и

  2). Кортикалния медуларен център, отговарящ за трофиката на мускулите (мезодерма). Т.нар. мускулна атрофия и некрозата на миокарда се управляват именно от тук.

„Не съм способен да избягам или не съм в състояние да следвам” (крака);

„не съм в състояние да защитавам себе си или да задържа някого или нещо” (ръце);

„не съм в състояние да се махна от пътя” (мускули на гръб и рамене);

  конфликт „чувствам се заклещен” (парализа на крак).

ОХ в моторния кортекс, фронтално в парацентралния гирус, дясно/ляво.

Нарастваща моторна парализа, в зависимост от интензивността на конфликта. От моторния кортекс към набраздената мускулатура се предават малко или никакви импулси. Може да бъде засегнат един мускул, група мускули или цял крайник. Парализата не е болезнена. При продължителна парализа съществува риск от втори моторен конфликт, което ще причини „моторна констелация”!

По време на ЛФ лезията в мозъка става едематозна. В резултат на това моторната функция изглежда да се влошава (само временно!); безконтролни подръпвания. По време на епи-кризата – епилептичен пристъп, при сърцето ние го наричаме ляв/десен инфаркт на миокарда: тонични (= мускулен хипер тонус) или клонични (= миоклония) миокардни пристъпи, респективно тонично-тахикардични или тонично-клонични сърдечни мускулни спазми. Инфаркт на миокарда (= мускулна епилептична криза): тахикардия и спадане на кръвното налягане. Едва доловим пулс. След епи-кризата инервацията бавно се възстановява.

Морбус Паркинсон представлява „фаза на висящо лечение”, дължаща се на постоянни малки рецидиви.

Лицева пареза

Лява и дясна страна на лицето.

„Изгубил съм си лицето”; „направиха ме на глупак или направиха ме за смях”

ОХ в моторния кортекс, латерално дясно/ляво.

Лицева парализа, наречена още „удар” .

Постепенно възстановяване на инервацията с епилептична криза.

Парализа на бронхиалната мускулатура

Страх в територията.

ОХ в моторния кортекс, латерално дясно.

Парализа на бронхиалната мускулатура, обикновено заедно със загуба на сензитивност на бронхиалната мукоза.

Функцията на бронхиалната мускулатура се връща, което често пъти е съпроводено с хиперестезия на бронхиалната мукоза и пруритус. По време на епилептичната и епилептоидната криза – бронхиална астма . По време на кратката епилептична констелация има тонично-клоничен епилептичен пристъп ( астматичен пристъп ) на бронхиалната мускулатура (церебрално дясно) и активно ОХ в лявата мозъчна териториална конфликтна зона.

Парализа на ларингеалната мускулатура

Конфликт, свързан с уплаха; „не съм в състояние да говоря”.

ОХ в моторния кортекс, фронтално темпорално, ляво.

Парализа на ларингеалната мускулатура.

Функцията на ларингеалната мускулатура бавно се възстановява.

Ларингеална астма (удължено вдишване, недостиг на въздух) = епилептична криза на ларингеалната мускулатура + АФ в дясната мозъчна териториална конфликтна зона, забележимо при епилептичен пристъп.

Статус астматикус – едновременна епи-криза на ларингеалната и на бронхиалната мускулатура = кратка епилептична констелация (двоен епилептичен пристъп).

Намалена способност за обоняние

Лява/дясна част на fila olfactoria – част от мозъка, подобно на ретината.

„Не искам да помириша нещо”.

ОХ в диенцефалона, дясно/ляво.

Видимо няма промени във fila olfactoria, но при продължаваща конфликтна активност, способността за подушване на специфична миризма се нарушава (аносмия – загуба на обоняние).

Внезапна загуба на обоняние. Пациентът не може да подуши нищо или почти нищо в лявата/дясната част на fila olfactoria, където се събират течност (едем) и глия. В края на ЛФ способността да подушване се възстановява в по-голямата си част.

Намалена способност за чуване

– Вертиго с тенденция за падане на една страна.

Слухов конфликт; „не искам да чуя нещо”.

„Падам или виждам, или чувам някой да пада”.

ОХ темпорално базално, дясно/ляво. Вестибуларно-кохлеарния нерв (8-ми краниален нерв).

Тинитус (бръмчене, шумолене, бучене, звънтене, пищене, свирене), започвайки с ДХС.

Замайване с тенденция за падане наляво или на дясно.

Загуба на слуха за тези честоти; оток във вътрешното ухо и в мозъчния център за слуха.

  Без повече замайване или тенденция за падане.

Намалено зрение,

преобладаващо в десните/левите половини на ретината.

Изключение: няма кръстосване от ретината към мозъчното реле. В този случай кръстосването се отнася до кръстосаното зрение спрямо обект или човек, което означава, че десните половини на ретината гледат наляво и съответно левите половини гледат надясно.

„ Страх отзад”; опасност, която дебне или заплашва отзад и от която не можем да се отърсим.

ОХ в десния/левия зрителен кортекс окципитално за десните/левите половини на ретината.

Загуба на зрение в специфичната област на ретината, която е различна в двете очи.

Образува се едем едновременно в ОХ на зрителния кортекс и между склерата и ретината, в резултат на което се изолира ретината. Ефектът е още по-сериозен и когато е включена fovea centralis . Въпреки това изолирането на ретината е позитивен временен лечебен симптом, който сам се възстановява; зрението по време на тази фаза е силно нарушено. Внимание : потенциално сериозни усложнения със „синдром”!

Късогледството (миопия) е резултат от повтарящо се латерално изолиране на ретината, вследствие на рецидиви. Очната ябълка е оптически разтегната. Това се причинява от втвърдяване (мазол) между ретината и склерата.

Далекогледството (хиперметропия) е резултат от повтарящо се дорзално изолиране на ретината, дължащо се на рецидиви с втвърдяване между ретината и склерата. Очната ябълка става оптически по-къса.

При двата типа зрително нарушение зрението може да бъде коригирано с очила.

Глаукома

Частично помътняване на десните половини на стъкловидното тяло.

(феномен на наочниците)

„Страх отзад”; страх от някого (човек или животно).

ОХ в парамедиалния зрителен кортекс, интерхемисфе-рично дясно за десните половини на стъкловидното тяло, които гледат наляво.

Частично помътняване на десните половини на стъкловидното тяло, така че опасността е оптически скрита, докато фокусът остава свободен за бягство. За сравнение:

„сив катаракт” = непрозрачност на лещата по време на ЛФ;

„ зелен катаракт ” = помътняване на стъкловидното тяло по време на АФ.

Премахване на помътняването с едем на стъкловидното тяло (глаукома = повишено вътреочно налягане). Едемът често пъти притиска оптичния нерв.

Не трябва да се прилага лазер нито по време на АФ, нито по време на ЛФ, тъй като стъкловидното тяло ще се повреди необратимо.

Внимание: със „синдром” глаукомата може да стане сериозна.

Частично помътняване на левите половини на стъкловидното тяло.

„ Страх отзад”; страх от преследвач (човек или животно).
ОХ в парамеди-алния зрителен кортекс,интерхе-мисферично ляво за левите полови-ни на стъкловид-ното тяло, които гледат надясно.

Частично помътняване на левите половини на стъкловидното тяло, така че хищникът е оптически скрит, докато фокусът остава свободен за бягство.

Ревматизъм

1). Конфликт на брутална (груба, жестока) раздяла, в резултат от причинена болка на някой друг.

2). Конфликт на брутална раздяла, в резултат от болка, преживяна от собствения периост.

ОХ париетално окципитално дясно/ляво, кръстосано от мозъка към органа (постсензорен кортекс).

Ние наричаме парещата, приливна болка на периоста ревматизъм . В случай на едематозно костно лечение с болка, дължаща се на резтягането на периоста, трябва да си представим, че изначалният плоско-епителен периост се състои от горен и долен слой. Инервацията на горния слой е отговорна за ревматизма в АФ (както е при външната кожа – невродермит). Пациентът твърди, че има „студени крака”, въпреки, че те не са. Инервацията на долния слой е отговорна за болката (дължаща се на разтягането) по време на костно-лечебната фаза (както е и при външната кожа – витилиго). Ние приемаме, че долният слой сам по себе си не може да причини СБС!

Т.нар. ревматизъм се характеризира с безчувственост в ЛФ, с изключение на епилептоидната криза, която се характеризира с изключително силна болка. По време на тази криза се наблюдават „студени дни” и силна приливна болка („ревма” означава „тека” на гръцки), продължаваща една седмица, а в случай на дълга конфликтна активност – около две седмици. Поради факта, че ревматизмът често пъти е комбиниран с по-слаб конфликт на раздяла, засягащ външната кожа (АФ – невродермит + безчувственост; ЛФ – пруритус, болка, подуване и зачервяване на кожата, т.нар. кожен обрив) и болка (дължаща се на разтягането на периоста) по време на костното лечение, особено със „синдром”, никой всъщност не знаеше какво всъщност представлява той.

Заключителни бележки по отношение на ревматизма:

Наскоро разбрахме, че ревматизмът на периоста се случва в АФ, докато пациентът има усещането за студенина в засегнатия крайник. Много често СБС програмата за конфликт на брутална раздяла е комбинирана с обикновен конфликт на раздяла, засягащ външната кожа, разположена над периоста. Сензитивността на външната кожа се изразява в болка, хиперестезия и пруритус в ЛФ. Пациентът има чувството, че „болката никога няма да спре”. В този случай пациентът е смутен, отчаян и започва да го обзема паника, особено ако се прибави и допълнителната болка от разтягането на периоста по време на ЛФ на костите (= рекалцификация) и възможен „синдром”. Точно в този момент е важно диагнозата да се поднесе спокойно и с надежда. Когато пациентът разбере кое как и защо се случва, би могъл да се справи с паниката.

 
 

 © 2007 д-р Рике Герд Хамер

 

 

Биостимулатори  Ветом  и  LBLact

 

Поръчки

 

Конфликти

 

 

    wpChatIcon
    Social Share Buttons and Icons powered by Ultimatelysocial
    Контакти