Мезодерма

Мезодерма

 Мезодермата обхваща малкия мозък и церебралната медула.

МАЛЪК МОЗЪК
(стара мозъчна мезодерма)
Има кръстосване от малкия мозък към органа
Конфликти на атака
АФ – аденокарциноми (тумор, клетъчна пролиферация)

ЛФ – туберкулозно разграждане на тумора.

Микроби – микобактерии и гъбички, размножаващи се по време на АФ.

Бели дробове

Диаграмата на малкия мозък показва и останалата част от стария мозък (= мозъчен ствол и малък мозък).

Органите, управлявани от малкия мозък, а именно подкожие, плевра, перитонеум и перикард, отговарят точно по същия начин, както и органите, управлявани от мозъчния ствол.

Туморите се наричат аденокарциноми.

Биологичното им значение се намира в активната фаза.

По време на лечебната фаза те се разграждат по биологичен начин (ако е имало микобактерии в момента на ДХС) с помощта на микобактерии, което е съпроводено с обичайните нощни изпотявания.

Заболяване

Орган

Съдържание на

биологичния   конфликт

ОХ в мозъка

Активна фаза =

Симпатикотония

Растеж на тумор

Фаза на решен конфликт =

Лечебна фаза =

Ваготония

КОЖА

1)      Подкожие.

Да се чувстваш опетнен, омърсен; нападение срещу целостта на индивида; конфликт да се чувстваш обезобразен (например след мастектомия); да се чувстваш опетнен в буквален и в преносен смисъл (например, „Мръсно псе такова!”, „Ти си боклук.”).

ОХ в малкия мозък дорзално и латерално, дясно/ляво.

Карцином на подкожието (кориума); компактен меланом с пигментация, ако са засегнати и бенки; амеланотичен меланом, без пигментация. Меланомът осигурява защита срещу по-нататъшни „атаки” по отношение целостта на индивида.

Зловонно, туберкулозно, казеазно, некротизиращо разграждане на тумора с помощта на гъбички или бактерии. Зловонието се усеща само, когато повърхностният епител на кожата е отворен (идентично с проказа). Няма по-нататъшна клетъчна пролиферация.

2)      Херпес зостер.

Да се чувстваш обезобразен или опетнен „под кръста”. Например – майка разбира, че дъщеря ѝ е лесбийка, тя се чувства опетнена, че дъщеря ѝ я опетнява, излага.

Херпес зостер с малки амеланотични тумори под епидермиса.

Лечебната фаза е много болезнена. Когато епидермиса е отворен, има зловонна кожна туберкулоза (идентична с проказата).

3)      Карцином на потните жлези.

Малък конфликт на чувство за опетненост, най-вече във връзка с лицето (особено през пубертета).

Поява на акне , което се развива в малки, компактни амеланотични тумори (аденоиден карцином).

Acne vulgaris = туберкулоза на потните жлези. Казеазно некротизиращо разграждане на акнето с помощта на микобактерии (малки абсцеси), които могат да се изстискат.

4)      Карцином на мастните жлези.

Конфликт – кожата изсъхва.

Аденоиден карцином, т.нар. „ черни точки ”.

Зловонна туберкулоза на мастната жлеза.

Неврофибром или периферен глиом

·          Конфликт на докосването – докосването се усеща като неприятно и нежелано (обратното на конфликт на раздяла, въпреки, че органът е същият). Сензорният импулс се регистрира периферно, въпреки че докосването не е предадено, т.е. то е „абсорбирано” от неврофибромите.

·          Болезнен конфликт – това е най-интензивния j „конфликт на докосване”. Чрез внезапна силна болка (например удар по главата), организмът може да блокира периферната чувствителност в тази област на тялото. Болката мигновено изчезва, но това го прави чувствителността.

ОХ в малкия мозък дорзално и латерално, дясно/ляво.

Болезненият конфликт често се случва при внезапна болезнена „атака” в костта. Причина – болката се причинява от разтягането на периоста, който сензорно се захранва от церебрума. Целта на болката – почивка.

Изключение: неврофиброми раст а т по време на активната фаза. Този процес е изключение в много отношения: Първоначалната мезодермална съединителна тъкан расте нармално само в лечебната фаза. Неврофибромът и глията са свързани тъкани, но реагират различно. Неврофибромите растат по време на активната фаза; глията расте по време на лечебната фаза. Съществуват много хипотези по отношение произхода на глията (левкоцити, моноцити, съединителна тъкан и т.н.). но понеже процесът се отнася до нервите, то може да се засегне само глията.

Чувствителността може да се загуби частично или напълно (анестезия). Най-общо, възприятието на кожните импулси от мозъка не е прекъснато, а само намалено.

След решението на конфликта има няколко възможности:

  1) Неврофибромите остават и не пречат на съществуването на индивида.

    2) Когато има бактерии, неврофибромите може да образуват абсцеси, т.нар. мастни кисти , които могат да се премахнат хирургично, включително и капсулата им. Веднага след лечебната фаза се връща чувствителността под формата на хиперчувствителност, която по-късно се нормализира. Т.нар. мастни кисти по черепа са всъщност казеирани неврофиброми.

Карцином на млечната жлеза

Лява гърда

·          При левичарка – конфликт на тревога или спор с партньора (не сексуален).

·          При деснячка – майка/дете или дъщеря/майка конфликт; конфликт за семейното гнездо.

ОХ в малкия мозък, латерално, дясно.

Размерът на компактните възли зависи от времетраенето на конфликта. В момента, в който се разреши конфликта, туморът спира да нараства.

Без наличие на микроорганизми туморът се капсулова, а ако има микроорганизми се казеира; спира клетъчната митоза; минимален едем по време на лечебната фаза; болка има само в края на лечебната фаза (когато тъканта формира белег).

Ако тумор, който е разграден от микобактерии (зловонно казеазно некротизиране) се отвори, например чрез пункция, то лечението поема съвсем различен курс – излиза голямо количество воняща секреция, което още повече напряга жената.

Увеличеното подуване на гърдата и секрецията са многозначителни, ако по това време има наличен екзистенциален или конфликт на бежанеца, които се изразяват в карцином на бъбречните събирателни канали (= „синдром”).

Дясна гърда

·          При левичарка – майка/дете или дъщеря/майка конфликт; конфликт за семейното гнездо;

·          При деснячка – конфликт на тревога или спор с партньора (не сексуален).

ОХ в малкия мозък, латерално, ляво.

Карцином на перикарда

Атака срещу сърцето (буквална и образна).

Например, нападение с нож; „Вие имате сърдечно заболяване”; „Аз имам болки в сърцето” в случай на ангина пекторис, сърдечен инфаркт, тахикардия и т.н.

ОХ в средната част на малкия мозък, дясно/ляво.

Перикарден мезотелиом. Ако се открие такъв мезотелиом, той се интерпретира като „метастази”. Често пъти сърдечният инфаркт провокира ДХС за перикарден мезотелиом.

За причината за перикардна ефузия се знаеше толкова малко, колкото и за произхода на перикардния мезотелиом. Ефузията се бъркаше със „сърдечна недостатъчност”, която сама по себе си може да провокира свързан с перикарда конфликтен рецидив, образувайки нов мезотелиом. Ако перикардът е разделен по средата, ефузията се явява в левия или в десния перикард; ако не е разделен се случва кръгова перикардна ефузия или перикардна тампонада. Перикардната тампонада е най-често срещаната ятрогенна причина за смърт. Ние различаваме ексхудативна перикардна ефузия (ефузия на перикарда) и трансудативна перикардна ефузия, която може да изтече през периоста, плеврата и перикарда (трансудативна).

Карцином на плеврата

Атака срещу гръдния кош – буквална или образна („Вие имате белодробен тумор, който трябва да се оперира.”).

ОХ в среднолатералната част на малкия мозък.

Компактен плеврален мезотелиом. Например, един ДХС може да бъде провокиран, когато пациентът гледа рентгенова снимка на белия си дроб – ако той вижда тумор от лявата страна, ще развие мезотелиом и по-късно плеврална ефузия, също от лявата страна, независимо от това, че всъщност туморът (карцином на бранхите) е от дясната страна.

Плевралната ефузия е знак за лечение. Затруднено дишане има само при голяма ефузия, отчасти поради самата ефузия и отчасти, поради мозъчния оток. При активен конфликт на бежанеца („синдром”) ефузията може да стане доста силна. Без „синдром” повечето плеврални ефузии (независимо дали от ексхудативно или от трансудативно естество), обикновено не биха се забелязали.

Карцином на перитонеума

Атака срещу коремната област – буквална и образна.

ОХ в среднолатералната част на малкия мозък.

Малък или по-голям подобен на възел мезотелиом, в зависимост от това къде пациентът е преживял атаката. Не е свързан и с местоположението на съществуващ тумор.

Асцит . Мезотелиомът се разгражда чрез туберкулозна казеация или се капсулова, или и двете. Смисълът на асцита е да се предпазят червата от слепване, както и да се избегне илеус. Ако е възможно, да се избягва пункция!!!

Конфликт на бежанеца, бъбреци

ЦЕРЕБРАЛНА МЕДУЛА

(нова мозъчна мезодерма)
Има кръстосване от медулата към органа.
Конфликти на самообезценяване.
АФ – некроза (остеолиза).

ЛФ – възстановяване на некрозата и индурация.

Микроби – бактерии.

Бактериите се размножават само по време на лечебната фаза.

Заболяване

Орган

Съдържание на

биологичния   конфликт

ОХ в мозъка

Активна фаза =

Симпатикотония

Некроза

Фаза на решен конфликт =

Лечебна фаза =

Ваготония

Некроза на съединителната тъкан

Слаб конфликт на самообезценяване, свързан с местоположението на съединителната тъкан.

ОХ в медулата, дясно/ляво.

Некроза – дупки, подобно на „швейцарско сирене”.

Фурункулоза с участието на бактерии, обикновено стафилококи.

Некроза на мастната тъкан

Слаб конфликт на самообезценяване във връзка с частта от тялото, която се смята за непривлекателна.

Например – да се чувстваш твърде слаб или твърде дебел.

ОХ в медулата, дясно/ляво.

Некроза на мастната тъкан.

Липом ; образуване на нова мастна тъкан, за да се възстанови „нормалната” форма на тялото. Чувството „Аз съм твърде дебел/а” прави липома дори още по-мастен (висящо лечение). Това е неестествен порочен кръг, който се случва само при хората. Ако има и активен конфликт на бежанеца, екзистенциален или да се чувстваш изоставен (= „синдром”), се наблюдава целулит = висящо липоматозно лечение.

Некроза на хрущялната тъкан

Хондропороза

Слаб конфликт на самообезценяване, свързан с местоположението на засегнатия хрущял.

ОХ в медулата, дясно/ляво.

Хрущялна некроза; дупки.

Хрущялна пролиферация = хиперхондроза = хондросарком. Със „синдром” се увеличава подуването на хрущялната тъкан.

Некроза на сухожилие

Слаб конфликт на самообезценяване, свързан с местоположението на засегнатото сухожилие.

ОХ в медулата, дясно/ляво.

Некроза (причина например, за руптура на ахилеса).

Подуване и запълване на некрозата;

със „синдром” се увеличава подуването.

Некроза на напречно набраздената мускулатура

КС свързан с движение; например – „не мога да избягам” (крака), „не мога да защитя или да задържа някого” (ръце).

Съществува близка връзка с моторния кортекс.

ОХ в медулата, винаги в близост до релето на съответната кост, както и в моторния кортекс, дясно/ляво.

Некроза на мускулната тъкан ( мускулна атрофия ), например на сърдечния мускул.

Възстановяване на некрозата, чрез мускулна хипертрофия . Внимание: смисленото подуване при „синдром” често пъти неправилно се определя като мускулен сарком.

В традиционната медицина терминологията е напълно объркана (да не говорим за пълната липса на обяснение за причината за симптомите). Това, което преди се наричаше полиомиелит (въпреки, че такъв вирус никога не е откриван), сега се нарича МС (множествена склероза) или АЛС (амиотрофична латерална склероза, болест на Лу Гериг, болест на Шарко или болест на моторните неврони) или параплегия (която няма механична причина, тъй като вертебралният канал си остава интактен). Различните имена се отнасят или към мускулна атрофия, или към мускулна парализа. Въпреки знанието за церебралния моторен кортекс и за клиничната картина на миокардната некроза, никой всъщност не е разбрал как да категоризира тези състояния – нито психологично, органично, мозъчно и определено не и от еволюционна гледна точка, нито пък във връзка с трите зародишни листа; например никой не би могъл да разграничи различното поведение на гладката и набраздената мускулатура от гледна точка на двете фази на биологичната програма.

Некроза на мускулатурата на маточната шийка (набраздената част)

Самообезценяване; „не мога да задържа фетуса”; „не мога да задържа пениса прав по време на акта”.

Сфинктера се отваря по време на симпатикотония и се затваря по време на ваготония.

ОХ

а) в медулата,

б) в моторния кортекс на церебрума.

Некроза на набраздената мускулатура на маточната шийка, с изключение на сфинктера.

Възстановяване на мускулатурата (става по-здрава и силна отпреди).

Сфинктера на маточната шийка няма некроза и се отваря по време на раждането = епилептична криза.

Некроза на мускулатурата на пикочния мехур

(с изключение на сфинктера).

Неспособност за пълно маркиране на територията.

ОХ интерхемисферно дясно/ляво

а) в моторния кортекс

б) в медулата в областта на пелвиса.

Некроза на набраздената мускулатура на стената на пикочния мехур.

Възстановяване на некрозата. След края на лечебната фаза мускулатурата на пикочния мехур е по-силна от преди.

Изключение : сфинктера на пикочния мехур се затваря по време на ваготония и се отваря при симпатикотония и епилептична криза. Ето защо епилептиците уринират по време на епилептичната криза в ЛФ.

Некроза на ректалната мускулатура

(с изключение на сфинктера).

Неспособност за пълно маркиране на територията.

ОХ интерхемисферно дясно/ляво

а) в моторния кортекс

б) в медулата в областта на пелвиса.

Некрозата на ректалната мускулатура позволява по-добро отпускане (отворен анус) и следователно изхвърляне на фекалии.

Възстановяване на ректалната мускулатура. След ЛФ ректалната мускулатура е по-силна отпреди.

Костна остеолиза = остеопороза

Тежък конфликт на самообезценяване (КС).

За всяка част от скелета има специфичен КС, например за жена левичарка – КС, свързан с партньора, ще се изрази в остеолиза в лявата раменна кост („Провалих се като партньор”); за жена деснячка – „Бях глупава майка. Детето ми умря, защото не му обърнах внимание”.

ОХ в зависимост от съдържанието на конфликта и различната органна изява в цялата медула.

Местоположението на остеолизата зависи от типа на КС. Например: остеолиза на череп и гръбначен стълб – интелектуален КС (несправедливост, стеснителност, разногласия и т.н.).

Наблюдава се понижена хематопоеза (анемия), апластична анемия. В тази фаза няма болка и радко се наблюдават спонтанни костни фрактури, тъй като периостът все още осигурява стабилна защита.

1) Оток на костта с разтягане на периоста, което води до повишен риск от спонтанна фрактура.

2) Остра болка, дължаща се на разтягането на периоста.

3) Рекалцификация на остеолизата, неправилно наречена остеосарком .

4) Левкемия = увеличаване на фактическия брой на всички кръвни телца, но в началото най-вече на левкоцитите.

5) Ставен ревматизъм в случаите, където остеолизата е близо до става.

6) С началото на решението на конфликта кръвоносните съдове, които се отпускат по време на ваготонията, се изпълват със серум. Резултатът е псевдо анемия с понижен хематокрит. При „синдром” се увеличава подуването (остра болка, причинена от разтягането на периостта) и има повече усложнения при лечението на костта.

Костна лечебна фаза + активен екзистенциален/бежански конфликт („синдром”) = подагра (с увеличаване на уреята в кръвния серум).

Остеолиза на дентина ( дупки в дентина).

КС; „не мога да те ухапя”;

например слабо и чувствително момче постоянно е унижавано от по-силните си съученици.

ОХ фронтално в медулата, дясно/ляво.

Дупки в дентина, както и във вътрешната част на зъба, което може да се види само на рентгенова снимка.

Рекалцификация с калус; зъбът става по-твърд и по-силен. За съжаление дупките в дентина стават болезнени с началото на лечебната фаза. Тогава зъболекарят пробива зъба, умъртвява го или дори го изважда, независимо, че той би се възстановил от самосебе си, при наличие на временна болка. „Синдромът” усилва подуването на дентина.

Некроза на лимфните възли

КС от лек характер. В случая са засегнати лимфните възли, свързани със същата скелетна област. Всеки лимфен възел принадлежи към съответната кост.

Самообезценяването е съвсем малко по-слабо, отколкото, ако е засегната костта.

ОХ е в същата локация както и кореспондиращата част от скелета (кости) по цялата медула, дясно/ляво.

Некроза („дупки”). Лимфните възли изглеждат като „швейцарско сирене”.

Възстановяване на некрозата; подуване на засегнатия лимфен възел (позитивен знак за лечение!). Т.нар. болест на Ходжкин = лимфен възел, който е подут, вследствие на клетъчна митоза. Тази клетъчна пролиферация се различава от „доброкачествения” лимфен възел в областта на дрениран абсцес, който е подут поради преумора. В този случай няма клетъчна митоза. Със „синдром” подуването се увеличава.

Некроза на далака

КС, свързан с кръвта, например неспособност за борба, поради голяма, кървяща рана.

Конфликт, свързан с кървене или нараняване; конфликт с преливане на кръв; или диагнозен конфликт при рак на кръвта.

ОХ в медулата, дясно париетално базално.

Далакът всъщност е лимфен възел, но от специален вид. По време на АФ: Некроза и тромбоцитопения. С ДХС, който по природа се случва обикновено при тежка, кървяща рана, тромбоцитите бързо спадат, т.е. те изчезват от периферната циркулация. Биологичната цел – да се предотврати тромбоемболия (тромби) в кръвоносните съдове!

Щом се излекува раната, тромбоцитите се увеличават незабавно! По време на АФ тромбоцитната трансфузия няма никакъв смисъл, а по време на ЛФ е безполезна.

Възстановява се некрозата; далакът се подува – спленомегалия = добър знак! Операция е възможна, когато конфликтът с кръв е бил тежък и продължителен.

Некроза на надбъбречния кортекс (кората на надбъбречната жлеза).

„Поел съм в грешната посока; извън курса съм; не сполучвам с избора си, сбърквам, излъгвам се в сметките си”.

ОХ в междинната част на средния мозък в посока окципиталната медула, дясно/ляво.

Некроза на кората на надбъбречната жлеза; чувство на „стресиран и уморен”, поради понижаване секрецията на кортизол. Т.нар. болест на Адисон .

Възстановяване на некрозата и образуване на киста, която може да достигне размера на юмрук. След кратко време кистата индурира и започва свръхпроизводство на кортизол (+ алдостерон). Въпреки ваготонията организмът (заедно с хипофизата) увеличава нивото на кортизол, което осигурява условията,   „за да се върнеш в правия път” ( + хирзутизъм = прекомерно окосмяване). Синдром на Къшинг .

Некроза на артериите

КС във връзка със засегнатото място.

ОХ в медулата за съответния КС, дясно/ляво.

Некроза на артериалната стена, особено в интимата. Ако има и едновременна СБС за гладката мускулатура на артериите, мускулатурата става по-дебела, с цел да се предотврати перфорация на артериалната стена.

Атеросклеротични плаки; възстановяване на некрозата с липидно-калциев материал. Този възстановителен процес се нарича атеросклероза .

Некроза на вените

Специален КС, например за вените на крака: „конфликт – спънка, пречка за свободата ми” – жена забременява неочаквано и гледа на детето си като „тежест на крака”, тъй като свободата ѝ внезапно е ограничена.

ОХ в медулата ляво/дясно. Релето е в същата област, където е и релето за съответната част от скелета (кост).

Некроза на вените; например при вените на крака – т.нар. варикозни вени . Ако това е първият конфликт от такъв тип, варикозните вени не се виждат. При конфликтни рецидиви (висящо лечение) вариците могат да се свият отново (като вероятно се включи и венозната мускулатура, гладката мускулатура, инервирана от същата страна на мозъка).

По време на ЛФ улцерираните вени стават „разширени”, което означава плътни, дебели. Заобикалящото ги подуване често погрешно се определя като тромбофлебит , което всъщност представлява лечение на повредената стена на вената. Това, което остава са плътни, дебели варици (разширени вени).

При „синдром” има увеличено подуване на вените.

Некроза на лимфните съдове

КС – засегнати са лимфните съдове за съответната скелетна област.

ОХ в дясната/лявата медула съобразно специфичния КС.

Некроза на стената на лимфните съдове.

Възстановяване на некрозата; разширяване на лимфните съдове; слаб лимфатичен поток.

При „синдром” подуването е значително.

Некроза на яйчника – интерстициална

    1) Конфликт, свързан със загуба (на дете, съпруга, родител, приятел, домашен любимец), поради смърт или напускане, изоставяне.

   2) Грозен, полугенитален конфликт с мъж (или с „мъжкарана”).

ОХ в окципитално-базалната част на медулата, дясна/лява, граничеща със средния мозък.

Некроза на яйчника, която обикновено не се забелязва. Поради некрозата спада нивото на естроген, което може да причини нерегулярни овулационни периоди или т.нар. липса на менструация, или аменорея (хормонална аменорея).

Възстановяване на некрозата. Тъй като яйчникът няма капсула, той образува кисти с различни размери. Тези кисти първоначално са течни и евентуално се втвърдяват, т.е. те се изпълват с мезодермална, хормонообразуваща тъкан. Такива кисти неправилно се диагностицират като „рак на яйчника”, дори и като „бързорастящ рак на яйчника”, тъй като мезодермалните клетки, образуващи естроген първо се размножават в течната киста.

Некроза на тестиси – интерстициална

   1) Конфликт, свързан със загуба (на дете, съпруга, родител, приятел, домашен любимец), поради смърт или напускане, изоставяне.

   2) Грозен, полугенитален конфликт с жена (рядко наблюдавано).

ОХ в окципитално-базалната част на медулата, дясна/лява, граничеща със средния мозък.

Некроза на интерстициалната тестикуларна тъкан, което понижава нивото на тестостерон (обикновено не се открива).

Възстановяване на некрозата; подуване на тестиса (подобно на това при яйчника). Тестикуларната киста евентуално може да се втвърди. Това състояние се различава от хидроцеле (течност в тестиса), което се получава от перитонеума или от абдоминалния перитонеум в случай на асцит с отворен ингвинален канал, или от перитонеума, който покрива тестиса (винаги предшествано от конфликт на атака срещу тестиса).

Некроза на бъбречен паренхим (гломерулна некроза).

Изключение : няма кръстосване от мозъка към органа.

Свързан с вода или течност; пример – опасност от удавяне; спукана водопроводна тръба; наводнение в жилището.

ОХ в междинната област на средния мозък и окципиталната част на медулата, дясна/лява.

Некроза на бъбречния паренхим + компенсаторна хиперстензия, която да подсигури уринообразуването.

Възстановяване на некрозата; бъбречна киста („тумор на Уилмс”) отначало течна, по-късно твърда ( нефробластом ). След 9 месеца втвърдената киста се откъсва от съседните органи. Тя се прикрепва само за бъбрека, в областта на предшестващата некроза (дупка).   Всички съдове (артерии, вени, уретер) водят към дупката. Урината, която се образува от нефробластома се освобождава в „дупката” (бившата некроза), откъдето се пренася към бъбречните събирателни канали.   Високото кръвно налягане (хипертензия) се нормализира. При „синдром” кистата става голяма, може частично да се втвърди и може да се спука.

Високо кръвно налягане = хипертензия

Повишаването на кръвното налягане е резултат и от некрозата на бъбречния паренхим. Парадоксално е, че когато се отстрани бъбрекът, кръвното налягане временно се нормализира, макар че е останал само половината от паренхима (другият бъбрек). Но при продължаваща конфликтна активност и другият бъбрек започва да некротизира, при което кръвното налягане рязко скача. При бъбречния паренхим няма кръстосване от мозъка към органа и той не се влияе от деснячество или левичарство.

 

 
                                                                          © 2007 д-р Рике Герд Хамер

 

 

 

 

    wpChatIcon
    Social Share Buttons and Icons powered by Ultimatelysocial
    Контакти