Конфликт на само-обезценяване, лимфа

Конфликт на само-обезценяване, лимфа

СБС програма за лимфните съдове и възли

Биологичен конфликт: среден конфликт на само-обезценяване или загуба
на себеуважение. Специфичните конфликти на само-обезценяване са същите като
тези при костите и ставите.

 

Конфликт на само-обезценяване, лимфа


Шийни възли: интелектуален конфликт на
само-обезценяване. Може да се задейства при
провал в интелектуална задача (в училище, на
работа), допускане на грешка или чрез унижаващи
забележки на учители, треньори, работодатели,
колеги, родител или партньор, които карат
човекът да се почувства „бавен” или „глупав”.
Хора с интелектуална работа (учени,
преподаватели, писатели и др.), чието
себеуважение се гради на интелектуалните им
постижения или са академично свръх амбициозни,
са по-податливи към този конфликт. Монолози от
рода на „Аз съм идиот”, „Не съм достатъчно умен”
могат да предизвикат самопричинена загуба на
себеуважение. Страхът от провал вече може да
активира конфликта. Неочаквана несправедливост
(„Това не е честно”) също засяга и черепа и
шийния дял на гръбначния стълб.
Подмишнични възли: конфликт на самообезценяване свързан с взаимоотношения (да
се провалиш като партньор, родител, син, дъщеря,
колега, приятел, съотборник) често съпроводено с
вина и самообвинения; също да ни си способен
или да не ти е позволено да подържиш или
прегърнеш някого. Лошо представяне в спорт (бейзбол, хандбал, голф, хокей) също
засяга и рамото, което е „ставата на действието”.
Коремни възли: конфликти на само-обезценяване свързани с коремната
област, предизвикани от диагноза рак (рак на стомаха, на дебелото черво, на
черния дроб, на панкреаса).
Ингвинални възли (в слабините): конфликт на само-обезценяване свързан
с „не съм способен да устоя на ситуация” поради неочаквани или
продължителни изисквания („Това е твърде много, за да го понеса”, „Не мога да се
справя”, „Не мога да премина през това”) или сексуален конфликт на

самообезценяване (сексуално насилие; еректилна дисфункция, не се „представям”
както се очаква; да открия, че партньорът ми изневерява; сексуално отхвърляне; да
се чувствам обезценен под кръста; да не забременявам; спонтанен аборт;
хистеректомия – отстраняване на матката; диагноза рак на простата, операция на
простата или не задържане на урината могат да предизвикат конфликта).
Задколенни възли: конфликт на само-обезценяване свързан с физическо
представяне, примерно, трудности при ходене или изкачване на стълби; не мога
да издържа на темпото; лошо представяне в спорт (загуба на игра, поставен съм на
резервната скамейка, унижаващи забележки от инструктор, не се представям
според стандартите или очакванията на треньор, родител или съпруг/а), чувствам се
по-малко подвижна по време на бременност или защото съм качила тегло.

 

Конфликти

Конфликт на само-обезценяване, лимфа

Забележка: Дали конфликтът засяга лимфен съд или възел от дясната или лявата
страна на тялото (или от двете страни) се определя от това дали човекът е левичар
или десничар и от това дали конфликтът е свързан с майка/дете или партньор. Един
локализиран конфликт засяга лимфна тъкан, която е най-близко до мястото
свързано с конфликта на само-обезценяване.
Конфликтно-активна фаза: некроза (клетъчна загуба) в конфликтно свързания
лимфен съд или възел.
Лечебна фаза: По време на първата част на лечебната фаза (PCL-A) загубата на
тъкан се запълва чрез клетъчно размножаване с подуване поради отока (събиране
на течност) в лекуващата се област. Със задържане на вода вследствие на активен и
екзистенциален конфликт, който включва бъбречните събирателни каналчета,
подуването значително се увеличава. Бактериите, при условие че са налични,
подпомагат оздравителния процес. Вторичните продукти от микробната
възстановителна дейност се отделят чрез лимфоцити и други бели кръвни телца
(обратно на теорията за имунната система, която твърди, че лимфицитите се „борят
с инфекции”). Лечението може да е съпроводено с възпаление.

След Епилептоидната криза, през PCL-B, подуването спада, при условие че няма
възврати към активна фаза.
Забележка: Отчитайки функцията на лифната система като дренажна система,
лимфните възли се подуват – без клетъчно размножаване – по време на лечебен
процес, който произвежда големи количества метаболитен отпадък и междуклетъчна
течност. Това включва лечение след нараняване или операции, такива като
мастектомия (отстраняване на гърда, бел.пр.). Лимфната течност от рак на гърдата
в лечебна фаза преминава през подмишничните възли. Ингвиналните възли се
подуват, когато има лечение в гениталната област или в краката. При тонзилит,
фарингит или абсцес на зъб се възпаляват и стават чувствителни на допир
лимфните възли в шията. В стандартната медицина „подута жлеза” се счита за
„доброкачествена” и е знак за „инфекция”, от друга страна подуване на лимфен
възел, причинено от клетъчна митоза (делене, бел. пр.), се тълкува като
„злокачествен” рак. Лимфната система също погрешно се вярва, че е каналът, по
който се разнасят „метастазните ракови клетки”.

Забележка: Всички органи, които произлизат от новата мезодерма, включително
лимфните съдове и възли, изявяват биологичната си цел в края на лечебната
фаза. След като приключи лечебният процес, органът или тъканта са по-силни от
преди, което ни позволява да сме по-добре подготвени за конфликт от същия вид.

 

 

Биостимулатори полезни бактерии

 

Ветом и LBLact

 

Поръчки

 

 

Всичко написано в този сайт е само за обща информация. 

За специализирано лечение или терапия, моля обърнете се към специалист !!!

Конфликти

    wpChatIcon
    Social Share Buttons and Icons powered by Ultimatelysocial
    Контакти