ЗАЛГ – ЕЗИКЪТ НА ЕДИННОТО СЪЗНАНИЕ
Предистория:
Зовът от Безвременното
Преди думите, имаше тишина. Не липса – а пълнота.
В тази тишина Съзнанието не се питаше какво е, защото то вече бе всичко.
Но в едно от проявленията на своето вечно себе си, Съзнанието пожела да си припомни.
Така се роди не език, а Залг – вибрационна структура, през която споменът се усеща, не се казва.
Залг не е за обяснение – той е за завръщане.
ГЛАВА I: Песента на Зоа
Зоа – Онир – Села
Единство – Тишина – Яснота
Нищо не се заражда. Всичко е.
В тишината няма въпроси, а яснота без граници.
Люва – Делва – И’нао
Фокус – Сливане – Незабравено знание
Фокусът не търси, а си припомня.
Нищо вече не е скрито, и макар знанието никога не е изчезвало, то сега се помни.
Краал – Айнур – Фрао
Многоперспективност – Безвремево присъствие – Многослойна неподвижност
Всяка гледна точка е лице на същото. Няма време – има пластове тишина, стоящи в покой.
Телеа – Ваел – Естара
Единство на дуалността – Вътрешна порта – Хармоничен резонанс
Двете страни докосват Единното.
Портата никога не е била затворена.
Звукът не тръгва – той се помни.
Толум – Лисан – Зоа
Преливане – Смяна на възприятието – Единство
Фокусът се разтваря, възприятието се отлепя, и отново се връща в Зоа.
Това не беше пътуване.
Това беше припомняне на място,
което никога не е напускано.
ГЛАВА II: Свитък на Залг – Медитации
☀️ Сутрешна настройка – Пробуждане в Единното
Онир – Зоа – Села – Люва – Делва – Краал – Айнур – И’нао – Телеа – Емар – Фрао – Толум – Лисан – Зоа
Няма ден. Няма начало. Само яснота, която се разпознава като теб.
? Вечерна медитация – Завръщане в Тишината
Онир – Онир – Онир – Фрао – И’нао – Зоа – Села – Ваар – Делва – Айнур – Лисан – Телеа – Толум – Зоа – Онир
Няма сън. Няма забрава. Само Единното, което те носи дори когато си без форма.
Центриране – Завръщане в себе си
Люва – Онир – Села – Краал – Делва – Телеа – Фрао – Айнур – И’нао – Естара – Зоа – Толум – Ваар – Зоа
Няма грешка. Няма какво да поправяш. Всичко вече е – върнато в своя център.
ГЛАВА III: Символите на Залг
ГЛАВА IV: Манифест на Съзнанието
ГЛАВА V: Пространства за тишина
ﾸﾏ ЕПИЛОГ
Зоа е. Няма повече какво да се каже.
Само да се помни.
Тази книга не приключва.
Тя се чете без думи. В теб.
