Конфликт страх, бронхит

Конфликт страх, бронхит

СБС програма за бронхиалната лигавица (мукоза)
Бронхиалните тръби излизат като клони от трахеята в две основни бронхи,
откъдето се разделят вътре във всеки бял дроб на множество малки тръбички,
наречени бронхиоли. Основната функция на бронхите и бронхиолите е да
пренасят въздух към белодробните алвеоли, където се обменя кислород и
въглероден диоксид по време на дишането. Бронхиалната лигавица се състои от
плоскоклетъчен епител.

Бели дробове

Биологичен конфликт: мъжки конфликт на страх в територията
(териториален страх) или женски конфликт на уплаха, в зависимост от
пола, латералността (левичар, десничар) и хормоналния статус. Мъжкият
конфликт на страх в територията е еквивалентен с женския конфликт на
тревога в гнездото. В действителност, първоначално д-р Хамер нарече
свързаният с бронхите ДХС „конфликт на териториална тревога“.

Конфликт страх или уплаха, бронхит

Конфликт страх, бронхит

Конфликтът на страх в територията се отнася до заплаха за „територията“,
страх в „територията“ (вкъщи, на работа, в училище, на детската площадка, в
детската градина, в дом за възрастни хора, в болницата или в селото, града и
страната, където човекът живее), както и за страх по отношение на собствената
безопасност и/или безопасността на „групата“. Физическо малтретиране,
семейно насилие, нахвърляне на тълпа, тормоз, злополука, пожар или
наводнение, остро медицинско състояние, плашеща диагноза или прогноза,
плашещи медицински процедури или хоспитализация са няколко примера за
това, което може да предизвика конфликта. Децата страдат от конфликта,
когато са наказани, малтретирани или им се крещи, когато са уплашени от
човек или ситуация, когато гледат зловещи филми или видеоклипове,
показващи чудовища или вампири, или когато имат кошмари. Паниката на
възрастен може да създаде и териториален страх у дете! Неродените деца
изпитват конфликта в утробата, когато майката е в опасност или при трудно
раждане. Конфликтът може да се отнася и за член на „територията” (страх от
загуба на партньор, който осигурява дома или когато любим човек е сериозно
болен, хоспитализиран или диагностициран с рак – заболяване което се
тълкува като „фатална болест”). Териториалният страх може да бъде споделен
от хора в големи региони, например по време на природно бедствие, войни, или
заплахи от терористични атаки, както и при предизвикана от медиите паника от
пандемии (СПИН, ТОРС – тежък остър респираторен синдром, свински грип и
други подобни).
СБС програмата за бронхиалната лигавица следва т.нар. модел на външната
кожа, при който имаме хипочувствителност по време на активната фаза и
Епилептоидната криза и хиперчувствителност през лечебната фаза.
Конфликтно-активна фаза: улцерация (изтъняване, бел.пр.) на
бронхиалната лигавица пропорционално на степента и продължителността на
конфликтната активност. Биологичната цел на клетъчната загуба е да се
разширят дихателните проходи, за да може повече въздух да достигне до
белите дробове. По време на активната фаза няма симптоми.

 

Конфликти

 

Конфликт страх, бронхит

Лечебна фаза: (PCL = post-conflictolysis пост конфликтолиза)

През PCL-A тъканната загуба се запълва чрез клетъчно
размножаване. Лечебни симптоми са болка поради подуването, причинено от
отока (натрупване на течност), гъделичкане в белите дробове (сърбежът или
т.нар. пруритус е характерен за всяка лечебна фаза, която включва плосък
епител, като този на кожата) и кашлица.

 

Конфликт страх или уплаха, бронхит

Кашлицата улеснява отстраняването
на храчките, които съдържат остатъци от възстановителния процес. В
зависимост от силата на конфликта симптомите са от средни до силни. След
Епилептоидната криза, по време на PCL-В, подуването изчезва и функцията на
бронхите се връща към нормалното.
В стандартната медицина, клетъчното увеличение се диагностицира като „рак
на белия дроб” или „бронхиален рак”. Въз основа на ГНМ, новите клетки не
може да се считат за „ракови”, тъй като клетъчното увеличение е в
действителност запълващ процес.
Подуването в бронхиалната тръба може да блокира дихателните проходи, което
води до бронхиална ателектаза (липса на въздух в част или в целия бял дроб,
бел.пр.). На рентгена бронхиалната празнина, в която няма въздух поради
запушването, се появява в бяло (виж снимката горе). След Епилептоидната
криза, бронхиалната тръба се отпушва отново, което е придружено с тежка
кашлица и отделяне на храчки. Обаче при висящо лечение, когато
възстановителният процес постоянно се прекъсва от възврати към активна
фаза, натрупването на тъканен белег евентуално се втвърдява и като резултат
ателектазата остава. Стесняването на бронхите предизвиква постоянни
трудности при дишането, дори след като лечебната фаза е завършила.
Според д-р Хамер ателектазата често неправилно се диагностицира като
бронхиален тумор.
Бронхитът се появява, когато лечението е придружено от възпаление,
обикновено с треска, главоболие поради подуването в съответстващото мозъчно
реле и отпадналост, тъй като автономната нервна система е в състояние на
продължителна почивка (ваготония). В стандартната медицина, повтарящият се
бронхит често се свързва с „алергиите” (вж. и бронхиалната астма).
Пневмонията е бронхит със синдром, тоест имаме задържане на вода от
задействана програма и на бъбречните събирателни каналчета като резултат от
активен екзистенциален конфликт и конфликт на изоставяне. В PCL-A
задържаната вода се съхранява предимно в бронхиалните тръби. Белодробна
пункция за дренирането ѝ може да бъде животоспасяваща. Въпреки това, за
някой не запознат с ГНМ, процедурата може да задейства конфликт на „атака
срещу гръдния кош” с остра плеврална ефузия (натрупване на вода около
белите дробове) след всяка пункция. На мозъчно ниво прекомерното
количество вода може да доведе до сериозни усложнения, особено по време на
Епилептоидната криза, която е критична точка (пневмонен лизис), когато се
изстисква отока в мозъка. Налягането в мозъка, причинено от
симпатикотоничния пик, може да бъде толкова голямо, че човекът да изпадне в
кома и да умре. Обаче, ако конфликтно-активната фаза е продължила по-малко
от 4-5 месеца, Епи-кризата според д-р Хамер не е животозастрашаваща.

 

Конфликти

 

Конфликт страх, бронхит

Забележка: Епилептоидната криза се придружава със затруднена циркулация,
замайване, кратки смущения в съзнанието или пълна загуба на съзнание
(припадане или „абсанс”) в зависимост от интензивността на конфликта. Друг
отличителен симптом е понижаване на кръвната захар, причинено от
прекомерното използване на глюкоза от мозъчните клетки.
Така наречената Болест на Легионерите е вид пневмония. Името ѝ произлиза от
избухналата пневмония сред хората, които са присъствали на конгреса на
Американския легион във Филаделфия през 1976 година. Какъв може да е бил
конфликтът на териториален страх, преживян от толкова много участници на
срещата?
„Бактериална пневмония” показва, че процесът на възстановяване и
изграждане на тъканен белег (PCL-B) се подпомага от бактерия. Такъв
обикновено е случая, когато улцерацията по време на активната фаза е
проникнала дълбоко в бронхиалната тъкан.
Стандартната медицина твърди, че „вирусната пневмония” се причинява от
вируси, особено от грипни вируси, които се предполага, че са причинили
пандемията от Испански грип след Първата световна война или в наши дни са
причинители на ТОРС (тежък остър респираторен синдром), птичи грип, свински
грип и други подобни. Обаче, никой от грипните вируси никога не е бил научно
доказан (вж. статиите от д-р Ланка в spiralata.net, бел.пр.). Заплахите от
глобална „грипна пандемия”, обаче, може да предизвикат териториален страх
сред населението, което води до бързо увеличение на случаите на грип.
Статистиката на пандемията от Испански грип показва, че избухването ѝ е
започнало в началото на октомври 1918 г., достигайки връхна точка 3-4
седмици по-късно. Според историческите сведения Германия моли Съюзниците
за прекратяване на огъня на 4 октомври 1918 г. (официалната дата за края на
Първата световна война е 11 ноември 1918 г.).
С изгледите за мир милиони хора по света влизат в лечебната фаза на
конфликти на страх в територията, които са преживели през четирите военни
години (вж. също и епидемията от белодробна туберкулоза през 1918/19 г.).
Пневмонията също е най-често срещаното състояние, което се свързва с ХИВ и
СПИН. Както разбрахме, няма въобще никаква причинна връзка с
предполагаемия ХИВ вирус, а с конфликти на „териториален страх” или уплаха,
свързани със „заболяването”.
СПИН – Синдром на Придобита Имунна Недостатъчност
„До днес няма нито едно единствено научно доказателство за съществуването
на ХИВ (вируса на СПИН). Дори нито един такъв ретро вирус не е бил изолиран
и пречистен по методите на класическата вирусология.” (Д-р Heinz Ludwig
Sanger, Emeritus, професор по Молекулярна биология и Вирусология, Институт
по биохимия Макс-Планк, Мюнхен)
През 1983 г. американският изследовател Robert Gallo твърдеше, че е открил
„човешкия имунодефицитен вирус” (ХИВ), причиняващ СПИН. През 1984 Gallo
публикува четири статии в сп. Science, в които твърдеше, че е изолирал ХИВ
вируса. През декември 2008 г., трийсет и седем официални, медицински и
изследователски експерти изпратиха писмо до списанието с молба официално
да оттегли четирите статии, с които се провъзгласи ХИВ за причината на СПИН.
Според авторите са се появили широко известни доказателства, че
изследванията на Gallo не само, че са лошо проведени, но и резултатите са
фалшифицирани. Писмото от 37-те експерта включва и писмо от самия Gallo,
който признава, че ХИВ не може да бъде изолиран от човешки проби. В
допълнение, писмо от експерт по електронна микроскопия разкри, че няма ХИВ
вирус в пробите на Gallo от 1984 г.

 

Конфликти

 

Конфликт страх или уплаха, бронхит

Конфликт страх, бронхит

Д-р Хамер: „СПИН симптомите са резултат от изобретяването на СПИН.”
Въз основа на разбирането за Петте Биологични Закона, повечето от „СПИН”
симптомите са причинени от диагнозен шок и от биологични конфликти,
задействани от страха от заболяването. Ето няколко примера:
конфликт на смъртен страх включващ белите дробове (рак на белия дроб,
белодробна туберкулоза, белодробен емфизем – поражения на
белодробната тъкан)
конфликти на уплаха, които водят до респираторни симптоми, такива
като бронхит или пневмония
конфликти на фронтален страх (Неходжкинов лимфом)
екзистенциални конфликти и конфликти на изоставяне (рак на бъбрека)
конфликти на само-обезценяване (анемия, левкемия, рак на костите,
лимфома)
конфликти на атака или „да се чувстваш омърсен” (херпес зостер, сарком
на Капоши – рак на кожата)
конфликти на гняв в територията (хепатит)
конфликти на раздяла (кожни обриви, херпеси)
конфликти от кървене задействани от кръвни тестове, водещи до
уголемен далак
Забележка: Обикновено увеличението на антителата се счита за белег на
„силна имунна система”. Но не когато става въпрос за СПИН. При ХИВ
тестовете, наличието на антитела се счита за показание, че човекът е
серопозитивен, с други думи „заразен” с „Човешкият имунодефицитен вирус”
(ХИВ)!

 

Ветом при кашлица

Бронхиална лигавица

 

LB Lact  за пълна гама бактерии

 

Бронхиална лигавица

 

Спирулина за ПребиотикБронхит, лигавица

 

Всичко написано в този сайт е само за обща информация. 

За специализирано лечение или терапия, моля обърнете се към специалист !!!

 

 

Конфликти

    wpChatIcon
    Social Share Buttons and Icons powered by Ultimatelysocial
    Контакти